— Може би, но съдията ще обяви доказателството за недопустимо. И това не е единствената причина да не можем да го използваме.
— От какво друго имате нужда? — попита Вирджиния.
— От свидетел, който не е бил уволнен заради пиянство на пост и определено има зъб на компанията, както и от член на борда, готов да даде показания под клетва.
— Но това е самата истина.
— Напълно е възможно, но кажете, лейди Вирджиния, четохте ли последния роман на Хари Клифтън?
— Разбира се, че не.
— Тогава бъдете благодарна, че аз го прочетох, защото в „Инспектор Уоруик и бомбата със закъснител" ще откриете почти дословно историята, която току-що ми разказахте. И можете да сте сигурна. че поне един или двама от съдебните заседатели също са чели книгата.
— Но нима това няма да подкрепи каузата ни?
— По-скоро ще ни направи за посмешище в съда.
Ема бавно огледа масата. Всички директори с изключение на Себастиан бяха налице. Никога през единайсетте години като председател на „Барингтън" не ѝ се бе случвало да не открие срещата навреме.
Секретарят на компанията Филип Уебстър започна с прочитането на протокола от предишната среща. Правеше го твърде бързо според мнението на Ема.
— Някакви въпроси по протоколите? — с надежда попита тя.
Нямаше.
— Тогава да продължим към точка първа, избор на заместник-председател. Дезмънд Мелър бе предложен от Джим Нолс и подкрепен от Клайв Анскот. Преди да призова към гласуване, има ли въпроси?
Мелър поклати глава; Нолс също не каза нищо. И двамата много добре осъзнаваха, че Себастиан Клифтън може да се появи всеки момент. Ема погледна с надежда адмирала, но той като че ли беше задрямал.
— Мисля че всички имахме предостатъчно време да обмислим позицията си — каза Анскот.
— Съгласен — обади се Нолс. — Да продължим с гласуването.
— Преди това — рече Ема — може би мистър Мелър ще поиска да каже на борда защо смята, че е подходящият човек за заместник-председател на „Барингтън".
— Не мисля, че е необходимо — каза Мелъ, който бе посветил значително време на подготовката на реч, която сега нямаше намерение ла произнася. — Оставям делата си да говорят сами за себе си.
Ема остана без поводи за забавяне и нямаше избор освен да каже на секретаря да обяви гласуването.
Уебстър стана от мястото си и зачете имената на всеки директор, като започна с председателя, мисис Клифтън.
— Аз ще се въздържа — каза Ема.
— Мистър Мейнорд?
— За.
— Мистър Диксън?
— Против.
— Мистър Анскот.
— За.
— Мистър Нолс?
— За.
— Мистър Добс?
— Против.
Той също бе спазил думата си. Ема не откъсваше поглед от вратата.
— Мистър Карик?
— За.
Ема го погледна изненадано. При последния им разговор Карик я бе уверил, че няма да подкрепи Мелър. Запита се кой ли е бил последният, който е говорил с него.
— Адмирал Съмърс?
— Против.
Човек, който не би изоставил приятелите си.
— Мистър Клифтън?
Уебстър огледа масата и след като се увери, че Себастиан го няма, записа срещу името му „Отсъстващ".
— Мистър Бингам?
— Против.
Нищо чудно. Не харесваше Мелър също като нея.
Ема се усмихна. Четири на четири. Като председател тя нямаше да се поколебае да използва решителния си глас и да попречи на Мелър да стане заместник-председател.
— И накрая, мистър Мелър? — попита секретарят на компанията.
— За — твърдо каза той.
За момент Ема остана зашеметена, но накрая се окопити и се обърна към Мелър.
— Вчера ми казахте, че ще се въздържите, поради което аз направих същото. Ако знаех за тази промяна в решението ви…
— След като разговаряхме вчера вечерта — каза Мелър — един-двама колеги посочиха, че уставът на компанията позволява на член на борда да гласува за себе си, когато се кандидатира за пост. С неохота позволих да ме убедят, че трябва да го направя.
— Но вие ми дадохте думата си.
— Звънях ви на няколко пъти сутринта, госпожо председател, но линията все беше заета.
Нещо, което Ема не можеше да отрече. Тя се облегна на стола си.
Мистър Уебстър внимателно провери отново списъка, но Ема вече знаеше резултата и последиците от него.
— С пет гласа за и четири против мистър Мелър е избран за заместник-председател на борда.
Някои около масата се усмихнаха и казаха: "Браво". Други останаха умълчани.
Себ беше прав. Трябваше да гласува против Мелър от самото начало, след което да го победи с решаващия си глас. Но къде беше Себ, чийто глас щеше да направи това ненужно? Как бе могъл да я изостави точно когато имаше най-много нужда от него? И тогава тя замръзна и от председател на публична компания отново се превърна в майка. Възможно ли бе синът ѝ да е попаднал отново в някаква ужасна катастрофа? Не можеше да понесе мисълта да преживее отново всичко това. По-добре да изгуби гласуването, отколкото…