— Предполагам, че сте ме търсили заради Джесика, а не заради пастрока ѝ.
— Прав сте. Истината е, че медицинските сметки в САЩ са ужасни и макар че господин Бруър заемаше висок пост в Държавния департамент и има добра здравна застраховка, разходите за денонощните грижи, необходими за състоянието му, принудиха Саманта да реши да отпише Джесика от училище "Джеферсън" в края на тази година, тъй като вече не може да си позволи таксите.
— Аз ще ги поема.
— Изключително щедро от ваша страна, мистър Клифтън. Трябва обаче да ви кажа, че таксите ни са хиляда и петстотин долара на семестър, а извънкласните работи на Джесика през миналия семестър струват още триста и два долара.
— Ще ви изпратя незабавно запис за две хиляди долара и ще ви помоля да бъдете така добра да ми пращате сметките в края на всеки семестър. Само че при едно условие. Нито Саманта, нито Джесика не бива да научават, че това има нещо общо с мен.
— Имах чувството, че ще го кажете, мистър Клифтън, и мисля, че измислих стратегия, която да запази анонимността ви. Ако отпуснете на училището стипендия в годишен размер на, да кажем, пет хиляди долара, от мен ще зависи да определя кой ученик да я получава.
— Хубаво решение — каза Себ.
— Сигурна съм, че учителят ви по английски би одобрил правилното използване на думата хубаво.
— Баща ми, ако трябва да съм точен — каза Себ. — Което ми напомня, че всеки път, когато сестра ми се нуждаеше от платна, бои, листа, четки и дори моливи, баща ми винаги се грижеше да са от най-добро качество. Казваше, че не бива да е наша вината, ако тя не успее. Искам същото за моята дъщеря. Така че ако пет хиляди не са достатъчни, доктор Улф, спокойно ѝ осигурявайте всичко необходимо и аз ще покрия допълнителните разходи. Но пак повтарям, нито майката, нито дъщерята не бива да научават кой стои зад всичко това.
— Това няма да е първата ви тайна, която пазя, мистър Клифтън.
— Извинявайте — каза Себ. — И се извинявам за следващия си въпрос. Кога се пенсионирате, доктор Улф?
— След като дъщеря ви спечели специалната стипендия "Хънтър" в Американския колеж за изкуства, което ще е първият подобен успех за училище "Джеферсън".
34
Стюардесата започна последното си минаване, да се увери, че пътуващите в първа класа са закопчали коланите си, докато самолетът се спуска към Ленинград.
— Извинете — каза Хари. — Знаете ли кога е следващият полет обратно до Лондон?
— Този самолет има четиричасов престой и трябва да отлети за Лондон в девет и десет вечерта.
— Не ви ли е малко тежичко?
— Не — отвърна тя с усмивка. — Винаги оставаме с преспиване в Ленинград. Ако се връщате с вечерния полет, ще ви обслужва друг екипаж.
— Благодаря — каза Хари. — Много ми помогнахте.
Обърна се към прозореца и загледа как любимият град на Толстой става все по-голям и по-голям, макар да подозираше, че великият писател би останал ужасен от смяната на името му. Когато чу как хидравличните механизми спускат колесниците, се запита дали ще има достатъчно време да приключи с пазаруването и да се качи на борда преди вратата да се заключи.
Когато колелата докоснаха пистата, усети прилив на адреналин, какъвто бе имал само когато се озоваваше зад вражеските линии през войната. Понякога забравяше, че това беше преди почти трийсет години, когато бе с десетина килограма по-лек и много по-пъргав. Е, поне този път нямаше да очаква германски полк да настъпва срещу него.
Беше запомнил всичко, което му бе казала г-жа Бабакова. Не беше записал нищо от страх някой да не открие какво е замислил. Не каза на никого освен на Ема истинската причина за посещението си в Ленинград, макар че Джайлс се беше досетил, че отива там, за да прибере книгата — макар че, "да прибере" не беше правилната дума.
Докато самолетът се друсаше по неравната писта, Хари прецени, че ще му трябва най-малко час да мине през митницата и да успее да размени няколко паунда срещу местната валута. Всъщност му отне час и четиринайсет минути, въпреки че имаше само ръчен багаж и обмени десет паунда срещу двайсет и пет рубли. След това трябваше да се нареди на дългата опашка за таксита, защото руснаците така и не бяха схванали принципите на свободното предприемачество.