— До ъгъла на Невски проспект и Болшая Морская — каза той на шофьора на родния му език с надеждата, че ще знае адреса. Часове наред бе учил руски, макар че в действителност щяха да му трябват само няколко добре овладени фрази. Намерението му бе след няколко часа да пътува обратно за Англия след успешно завършена мисия, както би казал старият му командир.
По пътя минаха покрай двореца на Юсупови и мислите на Хари се насочиха към Распутин. Великият манипулатор сигурно се бе наслаждавал на малката си хитрост. Хари се надяваше, че няма да бъде отровен, увит в килим и пуснат през дупка в леда на Малая Невка. Осъзна, че ако иска да се върне на летището навреме за обратния полет в 21:10 до "Хийтроу", ще разполага само с двайсет-трийсет минути, но това щеше да е повече от достатъчно.
Шофьорът спря пред антикварната книжарница и посочи брояча. Хари извади банкнота от пет рубли и му я подаде.
— Няма да се бавя много, така че ще бъдете ли така добър да ме изчакате?
Шофьорът прибра парите и кимна отсечено.
Веднага щом влезе в книжарницата, Хари разбра защо г-жа Бабакова е избрала точно това място за скривалище на съкровището си. Сякаш не искаха да продават нищо. Зад щанда седеше възрастна жена забила нос в книга. Хари ѝ се усмихна, но тя дори не вдигна глава, когато звънчето на вратата иззвъня.
Хари взе две книги от първата попаднала му лавица и се престори, че ги преглежда, докато бавно се придвижваше към задната част на книжарницата, а сърцето му се разтуптяваше по-силно с всяка крачка. Щеше ли да е още там? Дали някой вече не я бе купил, само за да открие, че си е взел погрешна книга? Дали някой друг купувач се е добрал до наградата и е унищожил "Чичо Джо" от страх, че могат да го хванат с нея? Можеше да измисли десетки причини дългата осем хиляди километра разходка да се окаже напразно пилеене на време. Но в този момент надеждата все още имаше превес пред очакването.
Когато най-сетне стигна рафта, на който г-жа Бабакова бе скрила труда на съпруга си, Хари затвори очи и се замоли. После погледна и видя, че "Тес от рода Д'Ърбървил" вече не е на мястото си; между "Повест за два града" и "Даниел Деронда" зееше празно място, покрито с тънък слой прах. Г-жа Бабакова не беше споменала "Даниел Деронда".
Хари погледна към щанда и видя как възрастната жена обръща страницата. Повдигна се на пръсти, протегна се и взе "Повест за два града" от рафта. Посипа се прах. Когато я отвори, си помисли, че ще получи инфаркт Държеше в ръцете си не произведението на Дикенс, а тънката книга на Анатолий Бабаков.
За да не привлича вниманието към наградата, взе други два романа от същия рафт: "Зелената мантия" на Джон Бъкен и "Джамайка Ин" на Дафни дю Морие, и се престори, че продължава да гледа книгите, докато вървеше бавно към щанда. Почувства се едва ли не виновен, че прекъсва четенето на жената, докато оставяше трите книги пред нея. Тя ги отвори една по една, за да види цените. Г-жа Бабакова бе написала цената с молив. Обърнеше ли още една страница, всичко щеше да е свършено. Но тя не го направи. Използва пръстите си вместо сметало и накрая каза:
— Осем рубли.
Хари ѝ подаде две банкноти от по пет рубли — на конференцията в Москва го бяха предупредили, че продавачите са длъжни да докладват за всеки, който се опитва да купи нещо с чужда валута и са длъжни да откажат продажбата и да конфискуват парите. Благодари, когато жената му върна рестото. Когато излезе от книжарницата, тя вече беше обърнала друга страница.
— Към летището — каза Хари, докато се качваше в чакащото такси. Шофьорът го погледна изненадано, но послушно обърна и пое по обратния път.
Хари отново отвори книгата, за да се увери, че не е илюзия. Тръпката от гонитбата се сменяше с ликуване. Обърна първата страница и зачете. Всички часове в учене на руски най-сетне се отплащаха. Обърна страницата.
Заради вечерното задръстване обратният път до летището се оказа по-дълъг, отколкото беше очаквал. Започна да поглежда часовника си на всеки няколко минути, изпълнен с опасение, че може да изпусне самолета. Когато таксито го остави при летището, вече бе стигнал до седма глава и смъртта на втората жена на Сталин. Подаде още пет рубли на шофьора и без да чака рестото, изтича в летището и забърза към гишето.
— Имате ли билети за полета до Лондон в девет и десет?
— Първа или икономична? — попита служителката.
— Първа.
— До прозореца или до пътеката?
— До прозореца, ако обичате.
— Шест А — каза тя и му подаде билета.
На Хари му стана смешно, че ще се върне на същото място, на което бе седял на идване.