— Имате ли багаж за регистриране, сър?
— Не. Само това — каза той и показа малкия си сак.
— Самолетът излита след малко, сър, така че е най-добре да побързате към митницата.
Хари се запита колко ли пъти на ден ѝ се налага да произнася тези думи. Побърза да се подчини и докато минаваше покрай телефонните кабини, мислите му се насочиха към Ема и г-жа Бабакова. Но трябваше да изчака да се върне в Лондон, преди да им съобщи новината.
Беше само на няколко крачки от паспортния контрол, когато усети нечия ръка на рамото си. Обърна се и видя двама яки млади милиционери, застанали от двете му страни.
— Елате с мен — каза единият, уверен, че Хари знае руски.
— Защо? — попита Хари. — Връщам се в Лондон и не искам да изпусна полета си.
— Трябва да проверим багажа ви. Ако няма нищо нередно, ще имате предостатъчно време да хванете полета си.
Хари се замоли да търсят наркотици, пари в брой или някаква друга контрабанда. Замисли се дали да не се отскубне и да побегне. Преди двайсет години може би…
Милиционерите спряха пред врата без надпис, отключиха я и тикнаха Хари вътре. Вратата се затръшна зад него и ключът се завъртя в ключалката, Хари се огледа. Малка маса, два стола и никакви прозорци. Абсолютно голи стени, украсени единствено с черно-бяла снимка на другаря Брежнев.
След малко ключалката изщрака отново. Хари вече беше измислил наполовина версията, че е дошъл в Санкт Петербург да посети Ермитажа. Вратата се отвори и в стаята влезе мъж. Видът на високия елегантно облечен служител изпълни Хари с опасения. Мъжът носеше тъмнозелена униформа с три златни звезди на пагоните и толкова много медали на гърдите, че будеха страх. Следваха го двама съвсем различни мъже, чийто външен вид като че ли опровергаваше теорията за еволюцията на Дарвин.
— Мистър Клифтън, аз съм полковник Маринкин и водя това разследване. Отворете чантата си. — Хари отвори сака си и отстъпи назад. — Извадете всичко на масата.
Хари извади тоалетните си принадлежности, панталони, чорапи, кремава риза, ако му се наложи да преспи, и три книги. Полковникът прояви интерес единствено към книгите и след като ги разгледа няколко минути, остави две от тях на масата.
— Можете да си съберете багажа, мистър Клифтън.
Хари издиша с облекчение и прибра нещата си в сака. Поне цялото упражнение не беше пълна загуба на време. Знаеше, че книгата съществува, и дори беше прочел седем глави, които щеше да запише по време на полета.
— Знаете ли коя е тази книга? — попита полковникът и вдигна третата книга.
"Повест за два града" — отвърна Хари. — Една от любимите ми, макар и да не се смята за един от шедьоврите на Дикенс.
— Не си играйте с мен — каза Маринкин. — Не сме такива глупаци, за каквито ни смятате, арогантни англичани такива. 'Гази книга, както много добре знаете, е "Чичо Джо" от Анатолий Бабаков. От няколко години се опитвате да се доберете до нея. Днес почти успяхте. Планирали сте всичко до най-малката подробност. Първо посещавате госпожа Бабакова в Питсбърг, за да научите къде е скрила книгата. След завръщането си в Бристол започвате да учите руски и дори впечатлявате преподавателя си. Заминавате за Ленинград само няколко дни преди визата ви да изтече. Влизате в страната само с ръчен багаж, чието съдържание показва, че не смятате дори да преспите, и обменяте само десет паунда в рубли. Казвате на таксиметровия шофьор да ви закара до забутана антикварна книжарница в центъра на града. Купувате три книги, две от които бихте могли да откриете във всяка книжарница в Англия. После казвате на шофьора да ви откара обратно до летището и си резервирате място за следващия полет за дома, като дори получавате същото място. Кого си мислите, че заблуждавате? Не, мистър Клифтън, късметът ви свърши и ви арестувам.
— По какви обвинения? — попита Хари. — Защото съм купил книга ли?
— Спестете си тези излияния за съда, мистър Клифтън.
— Някой си мистър Бишара чака на трета линия — каза Рейчъл. — да ви свържа ли?
— Да — отвърна Себ, сложи ръка на микрофона и помоли двамата си колеги да го оставят за няколко минути.
— Мистър Клифтън, мисля, че е време за още една игра на табла.
— Не съм сигурен, че мога да си я позволя.
— В замяна за урока ще ви помоля само за информация.
— Какво искате да знаете?
— Попадали ли сте на човек на име Дезмънд Мелър?
— Да, попадал съм.
— И какво е мнението ви за него?
— По десетобалната система ли? Единица.
— Разбирам. Ами за някой си майор Алекс Фишър, депутат?
— Минус едно.
— Все още ли притежавате шест процента от "Фартингс"?