— Няма проблем — отвърна мъжът с характерния си южняшки акцент, но пак без да затвори книгата. — Всъщност — добави той — винаги съм се срамувал от това колко малко познаваме историята на вашата страна, докато вие сте така добре осведомени за нашата.
— Защото вече не владеем половината свят, а вие, изглежда, сте на път да го направите — отвърна Джайлс. — Между другото, чудно ми е дали човек в инвалидна количка може да бъде избран за президент през втората половина на двайсети век — добави той, като погледна книгата в ръцете на мъжа.
— Съмнявам се — с въздишка отвърна американецът.
— Кенеди победи Никсън благодарение на телевизионен дебат. Ако го бяхте слушали по радиото, щяхте да си помислите, че победителят е Никсън.
— По радиото никой не може да види как се потиш.
Американецът повдигна вежда.
— Откъде тази добра осведоменост за американската политика?
— Член на парламента съм. А вие?
— Щатски конгресмен от Батън Руж.
— И тъй като не може да сте на повече от четирийсет, предполагам, че сте се прицелили във Вашингтон.
Ранкин се усмихна, но запази самообладание като опитен картоиграч.
— Сега е мой ред да ви задам въпрос. Как се казва жена ми?
Джайлс знаеше кога е претърпял поражение, така че отговори:
— Розмари.
— Е, вече установихме, че тази среща не е случайна. Сър Джайлс, с какво мога да ви помогна?
— Искам да поговорим за снощи.
— Не се изненадвам, тъй като не се съмнявам, че вие сте сред шепата хора на борда, които знаят какво всъщност се случи в малките часове.
Джайлс се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Корабът беше мишена на терористична атака, но за щастие успяхме да…
Американецът махна пренебрежително с ръка.
— Не е нужно да научавам подробностите. Просто ми кажете с какво мога да ви помогна.
— Опитайте се да убедите сънародниците си на борда, че Кралският военноморски флот наистина е провеждал учение. Ако успеете да го направите, познавам един човек, който ще ви бъде вечно благодарен.
— Сестра ви ли?
Джайлс кимна. Вече не се изненадваше.
— Досетих се, че проблемът трябва да е сериозен, когато я видях как седи на горната палуба и се прави, че не я е грижа за нищо. Странно поведение за уверен председател, който по моя преценка изобщо не се интересува ог слънчеви бани.
— Вината е моя. Но сме изправени…
— Както казах, спестете ми подробностите. Подобно на него — каза Ранкин и посочи снимката на корицата на книгата — не се интересувам от заглавията в утрешните вестници. Смятам да остана дълго в политиката, така че ще направя онова, което ме помолите. Обаче, сър Джайлс, това означава, че сте ми длъжник. И бъдете сигурен, че ще дойде време, когато ще си поискам дълга — добави той, преди да се върне към „Животът на Рузвелт“.
— Пристанахме ли вече? — попита Себастиан, когато двамата със Саманта седнаха на масата за закуска.
— Преди повече от час — отвърна Ема. — Повечето пътници вече слязоха.
— И тъй като това е първото ти посещение в Ню Йорк — каза Сам, докато Себ сядаше до нея. — и разполагаме само с трийсет и шест часа преди да отплаваме обратно за Англия, нямаме никакво време за губене.
— Защо корабът ще остане в пристанището само трийсет и шест часа? — попита Себ.
— Можеш да изкараш пари само като превозваш пътници, пък и пристанищните такси са направо чудовищни.
— Помните ли първото си пътуване до Ню Йорк, мистър Клифтън? — попита Саманта.
— И още как — прочувствено отвърна Хари. — Арестуваха ме за убийство, което не бях извършил, и прекарах следващите шест месеца в американски затвор.
— О, съжалявам — рече Саманта; помнеше историята, която ѝ беше разказал Себ. — Беше нетактично да ви напомням за такова ужасно преживяване.
— Изобщо не се притеснявай — каза Хари. — Само гледай да не арестуват Себ. Не искам това да стане поредната семейна традиция.
— Няма начин — отвърна Саманта. — Вече планирах посещения в „Метрополитън", Сентръл Парк, „Сарди” и "Фрик".
— Любимите музеи на Джесика — каза Ема.
— Макар че тя така и не ги посети — добави Себ.
— Не минава нито ден, без да ми липсва — въздъхна Ема.
— А на мен ми се иска да я познавах по-добре — каза Сам.
— Аз пък бях сигурен, че ще умра преди по-малката си сестра — обади се Себ.
Последва дълго мълчание. Накрая Себ, който явно искаше да смени темата, попита:
— И какво, няма ли да посетим някой нощен клуб?
— Няма време за подобни фриволности — отвърна Саманта. — Пък и баща ми ни е взел билети за театър.