Опита се да раздвижи крака, но те също бяха закопчани. Защо бяха всички тези предпазни мерки срещу англичанин, хванат със забранена книга? Въпреки че първите седем глави бяха завладяващи, Хари усещаше, че все още не е открил истинската причина за унищожаването на книгата, и това само го изпълни с още по-голяма решимост да прочете останалите четиринайсет глави. Вероятно те щяха да обяснят и защо се отнасят с него като с двоен агент или масов убиец.
Нямаше как да разбере колко време е прекарал в килията. Часовника му го нямаше, не знаеше дори дали е ден или нощ. Започна да пее "Бог да пази кралицата" не като израз на дързък патриотизъм, а защото искаше да чуе собствения си глас. Всъщност, ако го бяха попитали, щеше да признае, че предпочита руския химн.
Две очи го погледнаха през решетките, но той не им обърна внимание и продължи да пее. После чу някой да извиква заповед и след секунди вратата се отвори и влезе полковник Маринкин, следван от ротвайлерите си.
— Мистър Клифтън, трябва да се извиня за условията, в които сте настанен. Просто не искахме никой да научава къде сте, преди да ви освободим.
Думите "да ви освободим" прозвучаха на Хари като тръбата на архангел Гавриил.
— Уверявам ви, че нямаме никакво желание да ви задържаме по-дълго от необходимото. Трябва само да попълним някои документи, да подпишете изявлението и сте свободен.
— Изявление? Какво изявление?
— По-скоро признание — каза полковникът. — Но след като го подпишете, ще бъдете откаран обратно на летището и ще можете да се приберете у дома.
— А ако откажа да подпиша?
— Това би било много неразумно, мистър Клифтън, защото ще бъдете изправен пред съд, в който обвинението, решението и присъдата вече са известни. В една от книгите си описвате показен процес. Ще можете да го опишете много по-точно, когато напишете следващия си роман… — той замълча за момент — след двайсет години.
— Ами съдебните заседатели?
— Дванайсет внимателно подбрани партийни работници, чийто речник се ограничава единствено с думата "виновен". И между другото, сегашното ви настаняване е като петзвезден хотел в сравнение с мястото, на което ще попаднете. Там няма да има течащи тавани, защото водата си остава замръзнала денонощно.
— Няма да ви се размине.
— Толкова сте наивен, мистър Клифтън. Нямате високопоставени приятели, които да се погрижат за вас. Вие сте обикновен престъпник. Няма да имате адвокат, който да ви съветва или да ви защитава пред непредубедено жури. И за разлика от Америка, тук няма избор на съдебни заседатели и дори не се налага да плащаме на съдиите, за да получим присъдите, които искаме. Ще ви оставя да обмислите възможностите, но по мое мнение изборът е съвсем прост. Можете да отлетите обратно за Лондон в първа класа или да се качите на влак до Новая Уда. Във влака няма никакви удобства впрочем. И трябва да ви предупредя, че ще ви пратим в затвор, от който никой никога не е успял да избяга.
"Грешка", помисли Хари. От трета глава на "Чичо Джо" знаеше, че Сталин е бил изпратен именно в този затвор през 1902 г. и е успял да се измъкне.
36
— Как си, момчето ми?
— Благодаря, добре, Арнолд. А ти?
— Идеално. А милата ти майка?
— Готви се за делото следващата седмица.
— Неприятно изживяване, особено когато залогът е толкова голям. В кулоарите се говори, че изходът е на кантар, но шансовете са в полза на майка ти, тъй като никой не смята, че лейди Вирджиния ще се хареса на журито. Или ще се държи снизходително с тях, или ще ги обиди.
— Надявам се да направи и двете.
— А сега кажи защо се обаждаш, Себастиан, защото обичайната ми тарифа е на час. Не че съм включил хронометъра де.
Себ щеше да се разсмее, но подозираше, че Арнолд не се шегува.
— В Сити се говори, че си продал акциите си от "Фартингс".
— Акциите на майка ми, ако трябва да съм точен, при това само след като ми направиха предложение, което би било крайно глупаво да откажа. Дори тогава се съгласих при условие, че Ейдриън Слоун ще бъде махнат като председател на борда и на мястото му ще застане Рос Бюканан.
— Само че това няма да стане — каза Себ. — Представителят на Слоун те е излъгал и мога да го докажа, ако решиш, че можеш да отговориш на два въпроса.
— Само ако не засягат мой клиент.
— Разбрано — каза Себ. — Надявах се да ми кажеш кой е купил акциите на майка ти и колко е платил за тях.