— Не мога да отговоря на тези въпроси, тъй като ще наруша конфиденциалността на клиент. — Себ понечи да изругае, но Арнолд добави: — Но ако предположиш името на представителя на Слоун и ако премълча, можеш да си направиш изводите. Искам обаче да изясним едно нещо. Едно и само едно име. Това не е томбола.
— Дезмънд Мелър. — Себ затаи дъх за няколко секунди. Но отговор не последва. — А има ли някакъв шанс да ми кажеш колко е платил за акциите?
— В никакъв случай — твърдо отвърна Арнолд. — Трябва да затварям, Себ. Отивам в Йоркшър да видя майка си и ако не тръгна веднага, ще изпусна влака за Хъдърсфийлд в три и девет. Предай сърдечните ми поздрави на майка си и ѝ кажи, че ѝ желая успех на процеса.
— А ти предай много поздрави на мисис Хардкасъл — каза Себ. Но връзката вече беше прекъснала.
Погледна си часовника. Тъкмо минаваше десет, така че думите на Арнолд бяха безсмислени. Вдигна отново слушалката и набра Хаким Бишара.
— Добро утро. Себастиан. Успяхте ли да измъкнете отговорите на двата ми въпроса от вашия виден юрист?
— Да. Така мисля.
— Става все по-любопитно и по-любопитно.
— Той потвърди, че купувачът е Дезмънд Мелър. И мисля, че цената е била три паунда и девет шилинга за акция.
— Защо не можете да сте сигурен? Или ви е казал цената, или не.
— Нито го направи, нито не го направи. Каза ми обаче, че трябва да тръгва веднага, за да не изпусне влака за Хъдърсфийлд в три и девет. Тъкмо минава десет, а до Юстън е само двайсет минути с такси…
— Умен мъж е вашият мистър Хардкасъл, защото съм сигурен, че не е нужно да проверяваме дали има влак до Хъдърсфийлд в три и девет. Моите поздравления. Подозирам, че никой освен вас не би могъл да изкопчи тази информация от него. Както казват в моята страна, ще ви бъда вечен длъжник, докато не се издължа напълно.
— Е, като стана дума за това, Хаким, има нещо, за което може би ще сте в състояние да ми помогнете.
Бишара внимателно изслуша молбата на Себ.
— Не съм сигурен, че командирът на скаутите би одобрил предложението ви. Ще видя какво мога да направя. Но не обещавам нищо.
— Добро утро, мистър Мелър. Мисля, че вече сте виждали адвоката ми Джейсън Морленд и главния ми счетоводител Ник Пири.
Мелър се ръкува с двамата и седна на овалната маса.
— Тъй като сте в борда на "Фартингс" — каза Бишара, — предполагам, че сте тук като пратеник на мистър Слоун.
— Грешно предполагате — каза Мелър. — Той е последният човек, когото бих искал да представлявам на преговори. Слоун се показа като абсолютен задник, когато отхвърли офертата ви.
— Но той ми каза, че има предложение за шест паунда от утвърдена институция в Сити.
— А вие знаехте, че това не е вярно, и точно затова си тръгнахте.
— Вие пък сте склонен да се върнете, защото акциите изобщо не са били негови, за да ги продава.
— Истината е — каза Мелър, — че той играеше руска рулетка с мой патрон, който се оказа халосен. Аз обаче съм склонен да ви продам петдесет и един процента от банката на цена пет паунда за акция, както беше първоначалната оферта.
— Точно така. Първоначалната оферта, мистър Мелър. Но тя вече не е на масата. В края на краищата мога да купя акции на "Фартингс" на борсата за два паунда и единайсет шилинга. И го правя от няколко седмици.
— Но те не са онези петдесет и един процента, които ще ви дадат пълен контрол над банката. Във всеки случай не мога да си позволя да ги продам на тази цена.
— Сигурен съм, че не можете — съгласи се Бишара, — но можете да си позволите да ги продадете за три паунда и девет шилинга на акция.
Ченето на Мелър увисна и остана в това положение няколко секунди.
— Не можете ли да ги направите на четири паунда?
— Не мога, мистър Мелър. Три наунда и девет шилинга, това е окончателното ми предложение.
Бишара се обърна към главния си счетоводител, който му връчи полица за 20 562 000 паунда. Бишара я взе и я сложи на масата.
— Може и да греша, мистър Мелър, но имам чувството, че не можете да си позволите да правите една и съща грешка два пъти.
— Къде да подпиша?
Мистър Морленд отвори една папка и постави пред Мелър три идентични договора. След като ги подписа, Мелър протегна ръка и зачака да му дадат банковата полица.
— И подобно на мистър Слоун — каза Бишара, докато сваляше капачката на писалката си, — преди да добавя подписа си към договора, имам една малка поправка, която обещах на приятел.
Мелър го изгледа предизвикателно.
— И каква е тя?
Юристът отвори втора папка, извади писмо и го сложи пред Мелър. Той го прочете бавно.