— Не мога да подпиша това. Никога.
— Съжалявам да го чуя — каза Бишара. Взе банковата полица и я върна на главния си счетоводител.
Мелър не помръдна, но когато започна да се поти, Бишара разбра, че е само въпрос на време.
— Добре, добре — каза Мелър. Ще подпиша проклетото писмо.
Юристът свери подписа, преди да върне писмото в папката си. Бишара подписа трите договора и счетоводителят връчи на Мелър едното копие и полицата за сумата. Мелър излезе, без да каже нито дума повече. Не благодари на Бишара, нито стисна ръката му.
— Ако беше усетил, че блъфирам — каза Бишара на адвоката, след като вратата се затвори, щях да се съглася и без да подписва писмото.
Хари зачете изявлението, което се очакваше да направи пред съда. Трябваше да признае, че е британски агент, работещ за МИ-5. Ако го направеше, щеше да бъде освободен незабавно и депортиран в Британия без право да стъпва отново в Съветския съюз.
Разбира се, близките и приятелите му нямаше да обърнат никакво внимание на това изявление. Други щяха да решат, че е нямал избор. Имаше обаче и хора, които не го познаваха, и те бяха мнозинство. Те щяха да приемат, че всичко е истина и че кампанията му за освобождаването на Бабаков е била само димна завеса, която да прикрие дейността му като шпионин. Един подпис и Хари щеше да е свободен, но репутацията му щеше да стане на пух и прах, а каузата Бабаков щеше да бъде изгубена завинаги. Не, Хари не беше склонен да съсипе репутацията си така лесно, нито тази на Анатолий Бабаков.
Така че скъса признанието и хвърли парченцата във въздуха като конфети.
Когато се върна час по-късно с химикалка в ръка, полковникът зяпна невярващо пръснатите по пода парченца.
— Само англичанин може да бъде такъв глупак — отбеляза той, обърна се, излезе от килията и затръшна вратата.
"Прав е", помисли си Хари и затвори очи. Много добре знаеше как ще прекара всеки свободен час. Щеше да се мъчи да запомни колкото се може повече от първите седем глави от книгата. Започна да се съсредоточава. Първа глава…
Йосиф Сталин е роден като Йосиф Висарионович Джугашвили в Гори, Грузия, на 18 декември 1878 г. Като дете го наричали Coco, но когато станал млад революционер, приел псевдонима Коба, на името на измислен герой като Робин Худ, с когото искал да се сравнява, макар че в действителност повече приличал на шерифа на Нотингам. Докато се издигал в партийните рангове и влиянието му растяло, той променил името си на Сталин ("Стоманен"). Но…
— Най-сетне добра новина — каза Ема. — И исках да си първият, който да я научи.
— Лейди Вирджиния е паднала в бетонобъркачка и сега е част от някой блок на Ламбет? — предположи Себ.
— Не чак толкова добра новина, но почти.
— Татко се е върнал с копието на "Чичо Джо"?
— Не, още не се е върнал, макар да обеща, че няма да се бави повече от два дни.
— На мен ми каза, че може да посети Ермитажа и други забележителности, така че няма причини да се безпокоим. Хайде, мамо, каква е новината?
— Дезмънд Мелър се оттегли от борда на "Барингтън".
— Посочи ли причина?
— Говореше общи неща. Каза, че било поради лични причини и че желае на компанията успех в бъдеще. Дори ми пожела успех на делото.
— Колко мило от негова страна.
— Защо оставам с ясното впечатление, че тази новина не те изненадва? — попита Ема.
— Господин председател, мистър Клифтън дойде. Да го пусна ли?
— Да. — Слоун се облегна назад, доволен, че Клифтън най-сетне се е вразумил. Но въпреки това възнамеряваше да го поизпоти.
След няколко секунди секретарката отвори вратата и се дръпна, за да може Себастиан да влезе.
— Нека кажа още в началото, Клифтън, че офертата ми за пет паунда за акция вече не е валидна. Но в знак на добра воля съм готов да ви предложа три паунда на акция, което пак е значително над днешната цена.
— Наистина е по-висока, но акциите ми още не се продават.
— Тогава защо ми губите времето?
— Надявам се да не ви губя времето, защото като нов заместник-председател на борда на "Фартингс" съм тук, за да изпълня първото си действие на този пост.
— Какви ги говорите, по дяволите? — възкликна Слоун и скочи от стола си.
— Днес в дванайсет и трийсет мистър Дезмънд Мелър продаде своите петдесет и един процента от "Фартингс" на мистър Хаким Бишара.
— Но, Себастиан…
— Което позволи на мистър Мелър най-сетне да спази думата си.
— Накъде биете?
— Мелър обеща на Арнолд Хардкасъл, че ще бъдете отстранен от борда и че следващият председател на "Фартингс" ще бъде Рос Бюканан.