Хари и Ема
1970
37
— Къде е Хари? — извика един журналист, когато таксито спря пред Кралската съдебна палата и Ема, Джайлс и Себастиан слязоха от колата.
Ема изобщо не беше подготвена за трийсетината фотографи, чиито светкавици проблясваха зад импровизираните прегради от двете страни на входа. Журналисти крещяха въпроси, въпреки че не очакваха отговор. Най-настоятелният бе: "Къде е Хари?"
— Не отговаряй — твърдо каза Джайлс.
"Де да знаех", искаше да им отвърне Ема, докато вървеше под огъня на пресата. През последните четирийсет и осем часа и тя се питаше същото.
Себ изтича пред майка си и отвори вратата. Мистър Трелфорд с дългата си черна роба и вехта перука я очакваше и Ема представи брат си и сина си на изтъкнатия адвокат. Дори да беше изненадан, че мистър Клифтън отсъства, Трелфорд не го показа с нищо.
Поведе ги по широкото мраморно стълбище, като запознаваше Ема с това какво ще стане на първото заседание.
— След като съдебните заседатели се закълнат; съдията, нейна чест мисис Лейн, ще ги запознае със задълженията им и когато приключи, ще ме покани да започна с встъпително изказване от ваше име. Тогава ще назова свидетелите си. Ще започна с вас. Първото впечатление е много важно. Журито често си съставя мнение през първите два дни от процеса, така че ако успеете да отбележите точка в самото начало, ще запомнят само това, също като в крикета.
Когато Трелфорд отвори вратата на зала 14, първият човек, когото Ема видя, бе лейди Вирджиния с главния ѝ адвокат сър Едуард Мейкпийс. Двамата се бяха оттеглили в един ъгъл, потънали в разговор.
Трелфорд поведе Ема към другата страна на залата и заеха местата си на предната пейка. Джайлс и Себ се настаниха на втория ред, точно зад тях.
— Защо съпругът ѝ не е с нея? — попита Вирджиния.
— Нямам представа — отвърна сър Едуард. — Но ви уверявам, че това няма отношение към делото.
— Не бих била толкова сигурна — каза Вирджиния докато часовникът зад тях тихо отброяваше десет.
Една врата от лявата страна на залата се отвори и от нея се появи висока елегантна жена с дълга червена роба и пищна перука, готова да оглави владенията си. Всички в залата незабавно станаха и се поклониха. Съдийката отвърна на поклона им и зае мястото си на високия стол зад бюро, покрито с купища правни документи и подвързани в кожа законници. След като всички седнаха, Елизабет Лейн се обърна към журито.
— Позволете да започна — рече тя, дарявайки заседателите с топла усмивка, — като от самото начало кажа, че вие сте най-важните хора в тази зала. Вие сте доказателство за нашата демокрация и единствените арбитри, защото вие и единствено вие сте онези, които ще решат изхода на това дело. Позволете да ви посъветвам нещо. Несъмнено сте забелязали значителния интерес на пресата към случая, така че ви моля да избягвате отзивите на медиите за делото. Важно е единствено вашето мнение. Медиите могат да имат милиони читатели, зрители и слушатели, но нямат глас в тази зала. Същото се отнася за семействата и приятелите ви, които вероятно имат мнение за случая и ще се радват да го споделят. Но за разлика от вас — продължи съдийката, без да откъсва очи от съдебните заседатели, — те няма да чуят показанията и следователно не могат да излязат с информирано и безстрастно мнение.
— А сега, преди да обясня какво предстои да се случи, ще ви напомня дефиницията на думата клевета според Оксфордския речник — продължи тя. — "Лъжливо, незаслужено дискредитиране на личност или страна". В този случай ще трябва да решите дали лейди Вирджиния е обект на подобна дефиниция, или не. Мистър Трелфорд ще започне процедурата с встъпително изявление от името на клиента си мисис Клифтън и в хода на делото ще ви държа напълно в течение със ставащото. Появи ли се някакъв правен въпрос, ще спра процедурата и ще ви обясня връзката му с делото.
Обърна се към адвокатската скамейка.
— Мистър Трелфорд, можете да започнете с встъпителното си изявление.
— Благодаря, милейди.
Трелфорд стана от мястото си и отново се поклони. Подобно на съдията, той се обърна към журито, преди да започне с изявлението си. Отвори голяма черна папка, хвана реверите на дрехата си и отправи към седемте мъже и петте жени в журито още по-топла усмивка от онази на съдийката.
— Уважаеми съдебни заседатели — започна той. — Аз съм Доналд Трелфорд и представлявам ответната страна, мисис Ема Клифтън, докато видният ми приятел сър Едуард Мейкпийс представлява ищцата, лейди Вирджиния Фенуик. — Кимна бегло към тях. — Това е случай както на клевета, така и на злепоставяне. Злепоставяне, защото думите са били отправени по време на разгорещен спор, когато ответната страна е отговаряла на въпроси на годишна обща среща на акционерите на компанията "Барингтън Шипинг", на чийто борд тя е председател. И клевета, защото тези думи по-късно са били записани в протоколите на срещата.