Събра всичките си сили и успя да се надигне на една от пейките. Не искаше да си помислят, че е прекършен. Огледа стаята по-внимателно. Отдясно на подиума имаше дванайсет стола, разположени в два реда по шест. Мъж, който не носеше униформа, а сив развлечен костюм, който всеки самоуважаващ се скитник би изхвърлил, тъкмо поставяше по един лист на всеки от столовете. След като изпълни задачата си, той седна на дървен стол срещу мястото вероятно отделено за съдебните заседатели. Хари се вгледа по-внимателно в мъжа и се запита дали не е съдебният секретар, но той просто си седеше и явно очакваше някой да се появи.
Хари се обърна и видя още хора със зелени униформи и шинели, застанали в дъното на стаята, сякаш очакваха затворника да направи опит за бягство. Ако поне един от тях бе чувал за свети Мартин, сигурно щеше да изпита съжаление и да разреже шинела си на две, за да го подели с премръзналия обвиняем.
Докато седеше и чакаше незнайно какво, Хари се замисли за Ема, както често правеше между откраднатите моменти сън. Щеше ли да разбере защо не беше подписал признанието и не им бе позволил да забият поредния пирон в ковчега на Бабаков? Запита се как ли се развива нейното дело и се почувства виновен, че не е до нея.
Вратата в другия край на стаята се отвори и седем жени и петима мъже влязоха и седнаха на местата си, създавайки ясното впечатление, че не за първи път изпълняват тази задача.
Нито един от тях не го удостои с поглед, което не попречи на Хари да продължи да се взира в тях. Безизразните им лица предполагаха, че имат само едно общо помежду си — че умовете им са били конфискувани от държавата и че от тях не се очаква да имат собствено мнение. Дори в този мрачен момент Хари се замисли за привилегирования живот, който бе имал. Възможно ли бе сред тези безизразни клонинги да има певец, художник, актьор, музикант или дори писател, на когото така и не му е била дадена възможност да изяви таланта си? Такава е лотарията на раждането.
След секунди в стаята влязоха още двама мъже, отидоха до първата пейка и седнаха с лице към подиума и с гръб към Хари. Единият беше над петдесетте, облечен много по-добре от всички останали. Костюмът му бе по мярка и около него витаеше атмосфера на увереност, която предполагаше, че е някакъв професионалист, необходим дори на диктаторските режими, за да работят гладко.
Другият мъж бе много по-млад и непрекъснато се оглеждаше, сякаш се опитваше да разбере къде се намира. Ако тези двамата бяха обвинението и защитата за Хари не беше трудно да се досети кой от тях ще го представлява.
Накрая вратата зад подиума се отвори, за да влязат главните актьори — трима, една жена и двама мъже които заеха местата си зад дългата маса.
Жената — на около шейсет, със сива коса, прибрана на стегнат кок — приличаше на пенсионирана училищна директорка. Хари дори се зачуди дали не е преподавала в същата тази стая. Несъмнено беше най-важният човек в помещението, защото всички гледаха нея. Тя отвори папката пред себе си и започна да чете на глас. Хари мислено благодари на преподавателката си по руски за часовете, които бе отделила, за да четат руските класици, преди да започне да го кара да превежда цели глави от произведенията им на английски.
— Затворникът — Хари трябваше да приеме, че има предвид него, макар че тя нито веднъж не го удостои с вниманието си, — неотдавна е влязъл незаконно в Съветския съюз — на Хари му се искаше да си води бележки, но не му бяха предоставили средства за писане, така че се налагаше да разчита на паметта си, тъй като беше приел, че ще му дадат възможност да се защити, — с една-единствена цел: да наруши закона. — Тя се обърна към журито, но не се усмихна. — Другари, вие бяхте избрани да решите дали затворникът е виновен, или не. Ще бъдат призовани свидетели, които да ви помогнат да вземете решението си.
— Другарю Косанов — продължи тя, обръщайки се към двамата мъже, — можете да представите позицията на държавата.
По-възрастният от седящите на първия ред се изправи бавно.
— Другарко комисар, случаят е съвсем ясен и едва ли ще отнеме много време на съдебните заседатели. Затворникът е добре известен враг на държавата и това не е първото му престъпление.
Хари наостри уши да чуе какво е било първото му престъпление. Не му се наложи да чака дълго.
— Затворникът е посетил Москва преди пет години като гост на нашата страна и по най-циничен начин се е възползвал от привилегированото си положение. Използвал встъпителната си реч на международна конференция да започне кампания за освобождаването на престъпник, направил пълни самопризнания и намерен за виновен в седем престъпления срещу държавата. Другарко комисар, несъмнено името Анатолий Бабаков ви е известно — той е автор на книга за почитаемия ни вожд другаря Сталин, заради която беше обвинен в противодържавна клевета и осъден на двайсет години каторга. Затворникът повтори тези клевети въпреки факта, че неведнъж му е било посочено, че нарушава закона.