Хари не можеше да си спомни подобно нещо, освен ако оскъдно облечената млада жена, която го бе посетила в хотелската стая посред нощ, не бе трябвало да му предаде посланието заедно с бутилката шампанско.
— Но в името на добрите международни отношения и за да демонстрираме великодушието си, ние му позволихме да се върне на запад, където подобни клевети и злепоставяния са част от всекидневието. Понякога се питаме дали британците си спомнят, че бяхме техни съюзници през последната война и че наш водач по онова време беше не друг, а другарят Сталин.
— По-рано тази година затворникът пътувал до Съединените щати с единствената цел да се свърже с жената на Бабаков, която избяга на запад дни преди ареста на съпруга ѝ. Именно предателката Елена Бабакова казала на затворника къде е скрила бройка от противодържавната книга на мъжа си. Въоръжен с тази информация, затворникът се върнал в Съветския съюз да завърши мисията си — да открие книгата, да я измъкне тайно на запад и да я публикува. — Той направи многозначителна пауза.
— Вероятно ще се запитате, другарко комисар, защо затворникът е бил склонен на такава рисковано начинание. Отговорът е съвсем прост. Алчност. Той се е надявал да натрупа огромно състояние за себе си и за Бабакова, като продава тези клевети на всеки, който поиска да ги издаде, макар да е знаел, че книгата е чиста измислица от началото до края и че е написана от човек, който е срещал почитаемия ни лидер само веднъж, когато е бил студент.
Нова пауза, още по-многозначителна.
— Но благодарение на блестящото разследване на полковник Маринкин затворникът беше арестуван, докато се опитвал да се измъкне от Ленинград с книгата на Бабаков в сака си. За да може съдът да разбере напълно на какво е бил готов този престъпник, за да подрине устоите на държавата, ще призова първия си свидетел, другаря полковник Виталий Маринкин.
38
Докато изминаваше краткото разстояние до мястото на свидетеля, Ема си мислеше, че краката ѝ ще се подкосят. Когато съдебният секретар ѝ поднесе Библията, всички видяха как ръцете ѝ треперят, а после чуха и треперещия ѝ глас.
— Кълна се във Всемогъщия Бог, че ще говоря само истината, цялата истина и нищо друго освен истината.
— Моля, кажете името си за протокола — каза мистър Трелфорд.
— Ема Грейс Клифтън.
— Занимание?
— Председател на борда на „Барингтън Шипинг".
— Откога сте председател на тази компания?
— Заемам поста през последните единайсет години.
Ема забеляза как мистър Трелфорд леко поклати глава и си спомни думите му:..Слушайте внимателно въпросите ми, но винаги отправяйте отговорите си към журито".
— Омъжена ли сте, мисис Клифтън?
— Да — каза Ема, обръщайки се към съдебните заседатели. — От почти двайсет и пет години.
Мистър Трелфорд не би имал нищо против тя да добави: „Съпругът ми Хари, синът ни Себастиан и брат ми Джайлс присъстват в залата". После можеше да се обърне към тях и журито да види, че са щастливо и задружно семейство. Но Хари го нямаше. Ема дори нямаше представа къде е, затова тя продължи да гледа към журито. Мистър Трелфорд побързала продължи:
— Бихте ли разказали на съда кога срещнахте за първи път лейди Вирджиния Фенуик?
— Да — каза Ема, връщайки се към сценария. — Брат ми Джайлс… — Този път погледна към него и понеже бе дърт професионалист, той се усмихна първо на сестра си, после на журито. — Брат ми Джайлс — повтори тя — покани съпруга ми Хари и мен на вечеря, за да ни запознае с жената, с която току-що се беше сгодил.
— И какво беше първото ви впечатление от лейди Вирджиния?
— Зашеметяващо. От онази красота, която обикновено свързваме само с филмовите звезди и моделите. Бързо ми стана ясно, че Джайлс е напълно омаян от нея.
— И тогава станахте ли приятелки?
— Не, но ако трябва да съм честна, никога не е имало вероятност да бъдем първи приятелки.
— Защо казвате това, мисис Клифтън?