— Нямахме общи интереси. Никога не съм си падала по лов, стрелба и риболов. Честно казано, произходът ни е различен и лейди Вирджиния се движеше в кръгове, в които аз не се вписвам.
— Завиждахте ли ѝ?
— Само за красотата ѝ — отвърна Ема с широка усмивка. Отговорът ѝ бе възнаграден с няколко усмивки от съдебните заседатели.
— Но за жалост бракът на брат ви с лейди Вирджиния е завършил с развод.
— Което не бе изненада, поне за нашата страна на семейството — каза Ема.
— Защо така, мисис Клифтън?
— Никога не съм чувствала, че тя е подходящият човек за Джайлс.
— Значи вие и лейди Вирджиния не се разделихте като приятелки?
— Никога не сме били приятелки, мистър Трелфорд.
— И въпреки това тя се е появила отново в живота вя няколко години по-късно?
— Да, но не по мой избор. Вирджиния започна да купува акции на "Барингтън", което бе изненада за мен, тъй като преди тя не проявяваше никакъв интерес към компанията. Не се замислих много върху това, докато секретарят на компанията не ми съобщи, че тя притежава седем и половина процента от акциите.
— Защо тези седем и половина процента са толкова важни?
— Защото ѝ осигуряват място в борда.
— И тя пое ли тази отговорност?
— Не, назначи майор Алекс Фишър да я представлява.
— Добре ли посрещнахте това назначение?
— Не. Още от първия ден майор Фишър съвсем ясно даде да се разбере, че е в борда с единствената цел да изпълнява желанията на лейди Вирджиния.
— Можете ли да бъдете по-конкретна?
— Разбира се. Майор Фишър гласуваше против почти всяко предложение, което правех на борда, и често излизаше със свои идеи, за които несъмнено знаеше, че могат да причинят единствено вреда на компанията.
— Но накрая майор Фишър си е подал оставката.
— Ако не го беше направил, щях да го изхвърля.
Мистър Трелфорд се намръщи, защото клиентката му бе излязла от пистата. Сър Едуард се усмихна и си записа нещо в бележника.
— А сега да минем на годишната среща на акционерите, проведена в Колстън Хол в Бристол сутринта на двайсет и четвърти август шейсет и четвърта година. По онова време вие сте били председател на борда и…
— Може би мисис Клифтън ще ни разкаже с нейни думи, мистър Трелфорд — прекъсна го съдията. — Без да бъде непрекъснато водена от вас.
— Както кажете, милейди.
— Тъкмо бях представила годишния отчет — каза Ема. — Годината бе минала доста добре и една от причините бе, че можех да обявя датата на пускането на първия ни луксозен лайнер "Бъкингам".
— И доколкото си спомням — каза Трелфорд, — церемонията по кръщаването бе изпълнена от нейно величество кралицата майка…
— Умно, мистър Трелфорд, но не си играйте с търпението ми — каза съдията.
— Извинявам се, милейди. Просто си помислих…
— Много добре знам какво си мислите, мистър Трелфорд. А сега бъдете така добър да оставите мисис Клифтън да говори сама за себе си.
— И след речта ви — каза Трелфорд, обръщайки се към клиентката си, — започнахте да отговаряте на въпроси от залата?
— Да.
— И сред питащите е била лейди Вирджиния Фенуик. Тъй като изходът на това дело зависи от тази размяна на реплики, с ваше позволение, милейди, ще прочета на съда думите, изречени от мисис Клифтън, които са причината да сме тук. В отговор на въпрос от лейди Вирджиния тя казала: "Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили… И провалът ви с достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно". След като чувате отново тези думи, мисис Клифтън, съжалявате ли за тях?
— Категорично не. Просто казах нещата такива, каквито са.
— Значи не сте имали никакво намерение да опозорите лейди Вирджиния?
— В никакъв случай. Просто исках акционерите да знаят, че майор Фишър, нейният представител в борда, е купувал и продавал акции на компанията, без да уведоми мен или някой друг от колегите си.
— Ясно. Благодаря, мисис Клифтън. Нямам повече въпроси, милейди.
— Желаете ли да разпитате свидетелката, сър Едуард? — попита нейна чест Лейн, като много добре знаеше какъв ще е отговорът му.
— Определено желая, милейди — каза сър Едуард, докато се изправяше бавно и наместваше древната си перука.
Адвокатът погледна първия си въпрос, обърна се и отправи към журито най-добродушната си усмивка с надеждата, че ще го възприемат като уважаван семеен приятел, към когото всички се обръщат за съвет.
— Мисис Клифтън — започна той, обръщайки се към свидетелското място, — нека говорим направо. Истината е, че сте били против лейди Вирджиния да се омъжи за брат ви от мига, когато сте се срещнали. Всъщност дали не сте решили да не я харесвате още преди да се запознаете?