Трелфорд беше изненадан. Не беше помислял, че Еди ще забие камата толкова бързо, въпреки че бе предупредил Ема, че кръстосаният разпит няма да е приятно изживяване.
— Както казах, сър Едуард, ние не бяхме приятелки.
— Но не е ли вярно, че още от самото начало сте я нарочили за свой враг?
— Не бих отишла толкова далеч.
— Присъствахте ли на сватбата на брат ви с лейди Вирджиния?
— Не бях поканена.
— Това изненада ли ви след начина, по който сте се отнасяли с нея?
— Бях по-скоро разочарована, отколкото изненадана.
— А съпругът ви — каза сър Едуард и се загледа в залата, сякаш се мъчеше да го открие, — беше ли поканен?
— Нито един член от семейството не получи покана.
— И каква е причината според вас?
— Би трябвало да попитате лейди Вирджиния, сър Едуард.
— Възнамерявам да го направя, мисис Клифтън. А сега позволете да продължим със смъртта на майка ви. Доколкото разбирам, имало е спорове около завещанието ѝ.
— Които бяха решени от Върховния съд, сър Едуард.
— Точно така. Но ме поправете, ако греша, както несъмнено ще го направите, мисис Клифтън, че вие и сестра ви Грейс сте наследили почти цялото имение, докато брат ви, съпругът на лейди Вирджиния, е останал с празни ръце.
— Това не беше по мой избор, сър Едуард. Всъщност опитах се да убедя майка ми да не го прави.
— Разполагаме само с думата ви за това, мисис Клифтън.
Мистър Трелфорд скочи на крака.
— Милейди, възразявам!
— Да, да, мистър Трелфорд, съгласна съм. Сър Едуард, това няма връзка с делото.
— Извинявам се, милейди. Мисис Клифтън, мога ли да ви попитам дали сър Джайлс беше шокиран от решението на майка ви?
— Сър Едуард — обади се съдийката още преди мистър Трелфорд да успее да се изправи.
— Моите извинения, милейди. Аз съм просто един стар търсач на истината.
— Беше ужасен шок за всички ни — каза Ема. — Майка ми обожаваше Джайлс.
— Но явно, подобно на вас, не е обожавала лейди Вирджиния, иначе би се погрижила за него в завещанието си — отбеляза сър Едуард и бързо добави: — Но да продължим нататък. Уви, бракът между брат ви и лейди Вирджиния е приключил с развод заради негова изневяра.
— Както много добре знаете, сър Едуард — каза Ема, мъчейки се да се сдържа, — това стана по време, когато един мъж трябваше да прекара нощта с наета жена в хотел "Брайтън", за да получи развод. Джайлс го направи по молба на Вирджиния.
— Много съжалявам, мисис Клифтън, но в искането за развод като причина е посочена просто изневяра. Но поне сега всички знаем как реагирате, когато имате силно отношение към нещо.
Един поглед към журито ясно показа, че сър Едуард е постигнал своето.
— Последен въпрос относно развода, мисис Клифтън. Той беше ли причина за празнуване за вас и семейството ви?
— Милейди! — Трелфорд скочи на крака.
— Сър Едуард, отново прекалявате.
— Ще направя всичко възможно да не го правя в бъдеще, милейди.
Но когато погледна към журито, Трелфорд разбра, че скастрянето на сър Едуард е подействало в негова полза.
— Мисис Клифтън, да продължим с по-важни неща, а именно онова, което сте казали и което сте имали предвид, когато клиентката ми ви е задала напълно основателен въпрос на общата годишна среща на акционерите на "Барингтън Шипинг". В интерес на точността ще повторя въпроса на лейди Вирджиния: "Вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?" Ако позволите да кажа, мисис Клифтън, вие сръчно и блестящо сте избегнали да отговорите на този въпрос. Бихте ли го направили сега?
Ема погледна към Трелфорд. Той я беше посъветвал да не отговаря на въпроса, така че тя запази мълчание.
— Да предполагам ли, че причината да не искате да отговорите на този въпрос е, че лейди Вирджиния е продължила с: "Ако някой от директорите ви е бил въвлечен в подобно начинание, не би ли трябвало да подаде оставката си от борда?" И вие сте отговорили с: "Ако имате предвид майор Фишър…", макар че тя не е говорила за него, както много добре знаете. Имала е предвид вашия близък приятел и колега мистър Седрик Хардкасъл, нали?
— Един от най-фините джентълмени, които съм познавала — каза Ема.
— Наистина ли? — отвърна сър Едуард. — Е, нека тогава разгледаме изявлението ви по-подробно, защото ми се струва, че намеквате, че когато ваш близък приятел, един от "най-фините джентълмени", които сте познавали, продаде акциите си за една нощ, го е направил, за да помогне на компанията, а когато лейди Вирджиния продава своите акции, целта ѝ е била да навреди на компанията. Може би журито ще сметне че не може да бъде и едното, и другото, мисис Клифтън. Разбира се, освен ако не намерите слабо място в аргумента ми и не обясните на съда тънката разлика между действията на мистър Хардкасъл от името на компанията и действията на майор Фишър от името на клиентката ми.