Сър Едуард тутакси скочи на крака.
— Това несъмнено е просто още една клевета, милейди — каза той, тъй като знаеше много добре какво има предвид Трелфорд.
— Но това е публичен нотариално заверен документ — каза Трелфорд и размаха завещанието под носовете на журналистите, седящи на местата за пресата.
— Може би ще е по-добре да прочета думите, преди да взема решение — каза нейна чест Лейн.
— Разбира се, милейди. — Трелфорд подаде завещанието на секретаря, който го връчи на съдийката.
Тъй като Трелфорд бе подчертал само два реда, нейна чест Лейн явно ги прочете няколко пъти, преди да вдигне глава.
— По моя преценка това доказателство е недопустимо, тъй като може да се изтълкува извън контекста. Но ако искате да прекратя заседанието, мистър Трелфорд — добави тя, — за да можете да докажете становището си, съм готова да опразня залата, за да го направите.
— Не, благодаря, милейди. Приемам преценката ви — каза Трелфорд; много добре знаеше, че журналистите, някои от които вече излизаха, ще цитират съответния откъс на първите страници на утрешните вестници.
— Тогава да продължим нататък — каза съдийката. — Вероятно искате да призовете следващия си свидетел, мистър Трелфорд.
— Не мога да го направя, милейди, тъй като той в момента участва в заседание в Камарата на общините. Майор Фишър ще може да се яви утре в десет сутринта.
39
Полковник Маринкин влезе в импровизирания съд и отдаде чест на прокурора.
Беше с по-елегантна униформа от онази, в която го помнеше Хари — несъмнено тази бе за специални случаи. Шестте копчета на куртката му сияеха, ръбът на панталоните му бе идеален, а ботушите му бяха така излъскани, че ако погледнеше надолу, можеше да види отражението си в тях. Петте реда медали не оставяха никакво съмнение, че е поглеждал врага в очите.
— Другарю полковник, бихте ли казали на съда кога за първи път научихте за обвиняемия?
— Да, другарю прокурор. Той дойде в Москва преди около пет години като британски представител на международна литературна конференция и изнесе програмната реч в деня на откриването.
— Чухте ли тази реч?
— Да, и още тогава ми стана ясно, че вярва, че предателят Бабаков е работил дълги години в Кремъл и е бил близък сътрудник на покойния другар Сталин. Думите му бяха така убедителни, че когато си седна, почти всички присъстващи в залата вярваха в същото.
— Опитахте ли се да се свържете с обвиняемия, докато е бил в Москва?
— Не, защото на следващия ден той пътуваше обратно за Англия, а признавам, че си помислих, че подобно на много други кампании, които провежда Западът, тази скоро ще отшуми и ще престане да представлява интерес за нетърпеливите им умове.
— Но в конкретния случай не е станало така.
— Да. Обвиняемият явно беше убеден, че Бабаков е казвал истината и че ако книгата му бъде издадена, целият свят също ще му повярва. По-рано тази година обвиняемият е пътувал до Съединените щати на луксозен лайнер, собственост на семейството на съпругата му. При пристигането си в Ню Йорк той посетил известен издател. Целта несъмнено е била да обсъди издаването на книгата на Бабаков, защото на следващия ден той взел влак до Питсбърг с цел да се срещне с изменницата Елена Бабакова, съпруга на предателя. В тази папка имам няколко снимки, направени от наш агент по време на посещението на обвиняемия в Питсбърг.
Маринкин предаде папката на секретаря, който я предаде на председателя на трибунала. Тримата съдии разглеждаха известно време снимките.
— Колко време е прекарал затворникът с Бабакова? — попита накрая съдийката.
— Малко повече от четири часа. След това се върнал в Ню Йорк. На следващата сутрин отново посетил издателя, а по-късно през деня се качил на кораба на жена си и отплавал обратно за Англия.
— След завръщането му продължихте ли да го държите под непрекъснато наблюдение?
— Да. Един от старшите ни оперативни работници наблюдаваше действията му и докладва, че обвиняемият се е записал на курс по руски език в Бристолския университет, който се намира недалеч от мястото, където живее. Един от агентите ми се записа в същия курс и съобщи, че обвиняемият бил много съвестен и полагал много повече труд от останалите. Малко след завършването на курса той отлетял за Ленинград, само няколко седмици преди изтичането на визата му.
— Защо не го арестувахте веднага след пристигането му в Ленинград и не го качихте на първия самолет за Лондон?