— Защото исках да открия дали няма съучастници в страната.
— И имаше ли?
— Не. Този човек е самотник, романтик, който би се чувствал по-добре в древността, когато също като Язон би тръгнал да дири Златното руно, което за него през двайсети век е също така измислената история на Бабаков.
— И успя ли?
— Да, успя. Очевидно Бабакова му е казала къде точно може да намери книгата на съпруга ѝ, защото веднага след пристигането си в Ленинград той взе такси до антикварната книжарница "Пушкин". Нужни му бяха само няколко минути да открие търсената книга, която беше скрита в обложката на друга книга и явно се е намирала точно на мястото, посочено му от Бабакова. Плати за книгата и за две други, след което каза на чакащото го такси да го откара обратно до летището.
— Където го арестувахте ли?
— Да, но не веднага, защото исках да видя дали няма съучастник, на когото ще се опита да предаде книгата. Той обаче просто си купи билет за същия самолет, с който беше пристигнал. Задържахме го точно преди да направи опит да се качи на борда.
— Къде е книгата сега? — попита председателката на трибунала.
— Беше унищожена, другарко председател, но запазих титулната страница за протокола. За съда може би ще е интересно да знае, че книгата е предварително копие и че по всяка вероятност то е било единственото съществуващо.
— Когато арестувахте обвиняемия, как реагира той? — попита прокурорът.
— Явно не осъзнаваше сериозността на престъплението си, защото продължаваше да пита по какви обвинения го задържаме.
— Разпитахте ли таксиметровия шофьор и възрастната жена, която е работила в книжарницата, за да видите дали не сътрудничат на обвиняемия? — попита прокурорът.
— Да, разпитах ги. И двамата се оказаха честни партийни членове и бързо стана ясно, че не са имали никакви предишни връзки с обвиняемия. Освободих ги след кратък разговор, тъй като сметнах, че колкото по-малко знаят за разследването, толкова по-добре.
— Благодаря, другарю полковник, нямам повече въпроси — каза прокурорът. — Колегата ми обаче може да има — добави той, преди да си седне.
Председателката погледна младия мъж, който седеше в другия край на пейката. Той се изправи и отвърна на погледа ѝ, но не каза нищо.
— Искате ли да разпитате свидетеля? — попита тя.
— Не е необходимо, другарко председател. Показанията, дадени от другаря полковник, са ми напълно достатъчни. — Адвокатът си седна.
Председателката отново насочи вниманието си към полковника.
— Поздравявам ви, другарю полковник, за съвестното и подробно разследване — каза тя. — Има ли нещо, което искате да добавите и което би ни помогнало да вземем решение?
— Да, другарко. Убеден съм, че задържаният е просто наивен и доверчив идеалист, който вярва, че Бабаков наистина е работил в Кремъл. Смятам, че следва да му се даде още един шанс да подпише признание. Ако го направи, лично аз ще се погрижа за депортирането му.
— Благодаря, другарю полковник, ще го имам предвид. А сега можете да се върнете към важните си задължения.
Полковникът отдаде чест. Докато се обръщаше да излезе, хвърли поглед към Хари. В следващия миг вече го нямаше.
И тогава Хари разбра, че това е особен показен процес. Единствената им цел беше да го убедят, че Анатолий Бабаков е лъжец, за да се върне в Англия и да разкаже на всички истината такава, каквато е била показана в съдебната зала. Но внимателно замислената постановка пак изискваше от него да подпише признание и Хари се запита докъде ли са готови да стигнат, за да постигнат целта си.
— Другарю прокурор, можете да повикате следващия свидетел — каза съдийката.
— Благодаря, другарко председател — отвърна той и отново се изправи. — Призовавам Анатолий Бабаков.
40
Джайлс седна да закуси и започна да преглежда сутрешните вестници. Беше на втората чаша кафе, когато Себастиан се присъедини към него.
— Какво пишат?
— Мисля, че някой театрален критик би казал, че първият ден е предизвикал смесени отзиви.
— В такъв случай може би е добре, че съдийката заръча на заседателите да не четат вестници — каза Себ.
— Ще ги прочетат, бъди сигурен — каза Джайлс. — Особено след като отказа на Трелфорд да им каже какво пише майка ми за Вирджиния в завещанието си. Налей си кафе, а аз ще ти прочета. — Джайлс взе "Дейли Мейл" и изчака Себ да се върне на масата, преди да си сложи очилата и да започне да чете. — "Останалото… остава за любимите ми дъщери Ема и Грейс, които да се разпореждат с тях както намерят за добре, с изключение на сиамската ми котка Клеопатра, която завещавам на лейди Вирджиния Фенуик, защото двете имат много общи неща. И двете са прекрасни, добре поддържани, суетни, коварни, манипулативни хищници, които смятат, че всички останали съществуват, за да им служат, в това число и сляпо влюбеният ми син, за когото мога само да се моля, че ще се освободи от магията ѝ, преди да е станало прекалено късно".