— Напълно ли сте сигурен, че това е единствената причина лейди Вирджиния да избере вас, майоре?
— Да, напълно — рязко отвърна Фишър и усмивката му изчезна.
— Просто ми е малко чудно, майоре, как един брокер от Бристол става професионален съветник на лейди от Лондон, която несъмнено има достъп до редица водещи борсови агенти в Сити. Така че може би е по-добре да ви попитам как се запознахте.
— Лейди Вирджиния ме подкрепи, когато се кандидатирах за първи път за Парламента като кандидат на консерваторите от Бристолското пристанище.
— А кой беше кандидатът на лейбъристите в онези избори?
— Сър Джайлс Барингтън.
— Бившият съпруг на лейди Вирджиния и брат на мисис Клифтън?
— Да.
— Е, вече знаем защо лейди Вирджиния е избрала вас за свой представител в борда.
— Какво намеквате? — озъби се Фишър.
— Нещо съвсем просто. Че ако се бяхте кандидатирали за Парламента в който и да било друг избирателен район, никога нямаше да се срещнете с лейди Вирджиния. — Мистър Трелфорд погледна към журито, докато чакаше отговора на Фишър, защото беше сигурен, че отговор няма да има. — След като изяснихме отношенията ви с ищцата, нека разгледаме стойността и важността на професионалните ви съвети. Помните, майоре, че преди малко ви питах дали сте съветвали лейди Вирджиния за акциите ѝ и вие потвърдихте.
— Точно така.
— Тогава бихте ли казали на журито за кои други акции освен тези на „Барингтън Шипинг“ сте я съветвали? — Мистър Трелфорд отново зачака търпеливо отговор, след което продължи: — Подозирам, че отговорът е за никои и че тя е имала интерес от вас единствено като вътрешен човек, който да я държи в течение със ставащото в „Барингтън“, така че и двамата да се възползвате от всяка информация, до която сте имали достъп като член на борда.
— Това е възмутително — каза Фишър и погледна нагоре към съдийката, но тя остана безизразна.
— Ако наистина е така, майоре, ще отречете ли, че на три пъти сте съветвали лейди Вирджиния да продаде акциите си в „Барингтън“ — тук разполагам с датите, часовете и количествата, — и при всеки такъв случаи само няколко дни по-късно компанията е обявявала някаква лоша новина?
— Точно затова са съветниците, мистър Трелфорд.
— И около три седмици по-късно сте изкупували акциите обратно, според мен поради две причини. Първо, за да направите бърза печалба, и второ, за да сте сигурни, че тя ще запази своите седем и половина процента, за да не изгубите мястото си в борда. В противен случай не бихте могли да имате достъп до вътрешна информация, нали?
— Това е отвратително опетняване на професионалната ми репутация! — викна Фишър.
— Нима? — отвърна Трелфорд и вдигна някакъв лист, за да го видят всички, след което зачете числата на него. — При трите въпросни транзакции лейди Вирджиния е спечелила съответно седемнайсет хиляди и четиристотин, двайсет и девет хиляди триста и двайсет и седемдесет хиляди и сто паунда.
— Не е престъпление да правиш печалба от името на клиент, мистър Трелфорд.
— Определено не е, майоре, но защо е трябвало да използвате брокер в Хонконг, за да изпълни тези инструкции? Някой си мистър Бени Дрискол?
— Бени е стар приятел, с когото работих навремето, а аз съм лоялен към приятелите си, мистър Трелфорд.
— Не се съмнявам, майоре, но били ли сте наясно, че по време на деловите ви отношения ирландските служби са имали заповед за арест на мистър Дрискол за измама и борсови манипулации?
Сър Едуард скочи на крака.
— Да, да, сър Едуард — каза нейна чест Лейн. — Нали не намеквате, мистър Трелфорд, че майор Фишър е знаел за тази заповед, но въпреки това е бил склонен да прави бизнес с мистър Дрискол?
— Това щеше да е следващият ми въпрос, милейди — каза Трелфорд и отново погледна като невинен ученик.
— Не, не знаех — запротестира Фишър. — Ако знаех, определено не бих продължил да работя с него.
— Това е окуражаващо — отбеляза Трелфорд, отвори голяма черна папка и извади покрит с числа лист. — Когато купувахте акции от името на лейди Вирджиния как ви се плащаше?
— С комисиона. Един процент от продажната или изкупната цена, както е обичайната практика.
— Много правилно и уместно — каза Трелфорд и показно върна листа в папката. След това извади втори и го разучи с не по-малък интерес. — Кажете ми, майоре, знаехте ли, че всеки път, когато сте заръчвали на верния си приятел мистър Дрискол да изпълни транзакциите от името на лейди Вирджиния, той е купувал и продавал акции на „Барингтън“ и от собствено име, което със сигурност знаете, че е незаконно?