— Нямах представа, че го прави, и щях да го докладвам на Фондовата борса, ако знаех.
— Наистина ли? Значи сте нямали представа, че той е направил няколко хиляди паунда покрай вашите транзакции?
— Да, нямах.
— И че неотдавна е лишен от права от Фондовата борса на Хонконг заради непрофесионални действия?
— Не знаех това, но пък и от няколко години не съм работил с него.
— Нима? — попита Трелфорд, докато връщаше втория лист в папката и вадеше трети. Намести очилата си и изучи редицата числа, след което попита: — А търгувахте ли на три пъти с акции от свое име, като всеки път правехте печалба?
Трелфорд продължа да се взира в листа в ръцете си като болезнено си даваше сметка, че ако Фишър отрече, с блъфирането му е свършено. Майорът обаче се поколеба за момент, което позволи на Трелфорд да добави в настъпилото мълчание:
— Вие сте член на Парламента и едва ли е нужно да ви напомням, майор Фишър, че се намирате под клетва и какви са последиците за лъжесвидетелстване. — И продължи да изучава числата пред себе си.
— Но не направих печалба при третата транзакция — изтърси Фишър. — Всъщност изгубих.
Залата ахна, след което всички замърмориха. Трелфорд изчака да настъпи пълна тишина, след което продължи:
— Значи сте направили печалба при първите две транзакции, но сте били на загуба при третата?
Фишър се размърда неспокойно, но не направи опит да отговори.
— Майор Фишър, по-рано заявихте пред съда, че не е престъпление да направиш печалба от името на клиент — каза Трелфорд, като направи справка със записките си, за да цитира точните думи.
— Да — потвърди Фишър, който се мъчеше да дойде на себе си.
— Но като квалифициран борсов агент вие несъмнено знаете, че е престъпление — продължи Трелфорд, докато вземаше от масата дебел том, подвързан в червена кожа и го отваряше на предварително отбелязана страница, — да търгувате с акции на компания, в чийто борд участвате. — Трелфорд прочете точните думи: — „…освен ако това не стане със знанието на председателя на борда на компанията и след правна консултация“. — Замълча многозначително след последните думи, след което шумно затвори тома и попита тихо: — Уведомихте ли мисис Клифтън и потърсихте ли правна консултация?
Фишър се вкопчи в парапета, за да спре треперенето на ръцете си.
— Можете ли да кажете на съда каква печалба направихте от покупко-продажбата на акции на „Барингтън"? — попита Трелфорд, като продължаваше да гледа хотелска сметка от скорошното си пътуване до Хонконг, Изчака известно време, върна сметката в папката и погледна към съдийката. — Милейди, тъй като майор Фишър явно не желае да отговаря на повече въпроси, не виждам смисъл да продължавам.
Седна и се усмихна на Ема.
— Сър Едуард — каза нейна чест Лейн. — Желаете ли да разпитате свидетеля?
— Само два въпроса, ако може — отвърна сър Едуард с необичайно унил тон. — Майор Фишър, има ли нещо, което да намеква, че лейди Вирджиния е знаела, че търгувате с акции на "Барингтън“ от свое име?
— Не, сър.
— Поправете ме, ако греша, но вие сте били просто неин съветник и всички транзакции, извършени от нейно име, са били направени изцяло в рамките на закона, нали?
— Точно така, сър Едуард.
— Задължен съм ви за това разяснение. Нямам повече въпроси, милейди.
Съдийката пишеше яростно, а Фишър стоеше на свидетелското място, вцепенен като заек, попаднал в светлините на автомобил. Накрая тя остави писалката си и каза:
— Преди да напуснете съда, майор Фишър, трябва да ви уведомя, че възнамерявам да изпратя препис от показанията ви в прокуратурата, която да реши дали да предприеме по-нататъшни действия.
Майорът напусна свидетелското място и тръгна към изхода, а журналистите зарязаха пейките си и го последваха в коридора като хрътки, подгонили ранена лисица.
Джайлс се наведе напред и потупа Трелфорд по гърба.
— Чудесна работа, сър. Направо го разпнахте.
— Него да, но не и нея. Благодарение на двата разясняващи въпроса на сър Едуард лейди Вирджиния засега се измъкна.
41
Нещо не беше наред. Това не можеше да е Анатолий Бабаков. Хари се взираше в приличащия на скелет човек, който влезе в залата, като тътреше крака, и се свлече в стола срещу държавния обвинител.
Бабаков беше с костюм и риза, които висяха на него като на закачалка. Дрехите му бяха няколко номера по-големи и първата мисъл на Хари бе, че сигурно ги е заел от някого. Едва по-късно осъзна, че костюмът и ризата са на Бабаков, но той просто не ги е слагал от деня, в който е бил пратен в затвора преди толкова много години. Косата му оредяваше и няколкото останали кичура бяха посивели. Очите му, също сиви, бяха хлътнали в черепа, а кожата му бе сбръчкана и изсушена — не от горещото слънце, а от ледените ветрове в Сибир. Изглеждаше на седемдесет или дори осемдесет, макар Хари да знаеше, че са от едно поколение, така че не би могъл да е на повече от петдесет.