Хари беше ужасен от начина, по който прокурорът смесваше полуистини и лъжи, и се запита как изобщо може да им мине през ума, че могат да го заблудят с подобно представление. Но това бе тяхната слабост. Явно всички те бяха повлияни от собствената си пропаганда, така че Хари реши да ги изиграе в собствената им игра.
Кимаше всеки път, когато прокурорът сякаш отбелязваше точка. Но после престана, след като си спомни как учителят му по драматургия неведнъж го беше мъмрил, че преиграва.
— Жена ви взе ли екземпляр от книгата със себе си? — остро попита прокурорът.
— Не. Когато тя избяга, книгата още не беше излязла. Пък и щяха да я претърсят на границата и щяха да я арестуват и да я върнат в Москва, ако открият бройка у нея.
— Но благодарение на отличната детективска работа вие сте били арестуван, обвинен и осъден преди и едно копие от книгата ви да стигне до книжарниците.
— Да — каза Бабаков и отново сведе глава.
— Когато ви обвиниха в престъпления срещу държавата, какво пледирахте?
— Виновен по всички обвинения.
— И народният съд ви осъди на двайсет години каторжен труд.
— Да. Късметлия съм, че получих такова леко наказание за долното престъпление, което извърших срещу народа.
Хари отново осъзна, че Бабаков му показва, че смята целия процес за инсценировка. Но беше все така важно Хари да изглежда, че се е хванал на въдицата.
— Приключих с разпита на свидетеля, другарко председател — каза прокурорът, поклони се и седна.
Председателката погледна младия мъж, който седеше в другия край на пейката.
— Имате ли въпроси към свидетеля?
Мъжът се изправи несигурно.
— Нямам, другарко председател. Няма съмнение, че затворникът Бабаков е враг на народа.
Хари изпита съжаление към младия мъж, който вероятно вярваше на всяка дума, която бе чул тази сутрин в съдебната зала. Кимна леко, за да покаже, че е съгласен с думите му, макар че неопитността на адвоката отново издаде постановката. Ако беше чел по-внимателно Чехов, щеше да разбере, че мълчанието често може да е по-силно от изреченото слово.
— Отведете го — каза председателката на трибунала.
Докато извеждаха Бабаков, Хари наведе глава, сякаш вече не искаше да има нищо общо с него.
— Другари, денят беше дълъг — каза председателката, като се обръщаше към съдебните заседатели. — Понеделник е национален празник, на който си спомняме всички онези храбри мъже и жени, жертвали живота си в обсадата на Ленинград, затова съдът ще заседава отново във вторник сутринта, когато ще обобщя становището на обвинението, за да можете да решите дали обвиняемият е виновен.
На Хари му идеше да се изсмее. Дори не му бяха позволили да говори, но вече добре си даваше сметка че това не е комедия, а трагедия и че той все още има роля, която да изиграе в нея.
Председателката на трибунала стана и напусна залата, следвана от колегите си. Веднага щом вратата зад тях се затвори, двама надзиратели сграбчиха Хари за ръцете и го повлякоха навън.
Тъй като разполагаше с почти четири дни на усамотение, Хари вече очакваше с нетърпение предизвикателството да види колко още може да си спомни от „Чичо Джо“. Трета глава. Започна да реди думите, докато го изкарваха от съда.
Сталин не само твореше история, но и с удоволствие я пренаписваше и за това няма по-добър пример от начина, по който се отнасяше към семейството си. Втората му жена Надя отне собствения си живот, защото предпочитала да умре, отколкото да остане омъжена за, такъв зъл тиранин". Щом научи за смъртта ѝ, Сталин незабавно нареди самоубийството ѝ да остане държавни тайна, защото се страхуваше, че истината ще го опозори както в очите на другарите, така и на враговете…
Единият страж отключи тежката врата на килията, а другият бутна затворника вътре. Още докато падаше на пода Хари усети, че не е сам. Вдигна очи и го видя, свит в ъгъла, с пръст на устните.
— Говорете само на английски — бяха първите думи на Бабаков.
Хари кимна и се обърна. Единият надзирател гледаше през решетките. Представлението продължаваше. Той клекна на няколко стъпки от Бабаков.
— Трябва да повярват, че сте убеден от всичко, което видяхте — прошепна Бабаков. — Стане ли това, ще ви пуснат да се приберете у дома.
— Но как това ще помогне на вас? — попита Хари. — Особено ако трябва да подпиша признание, в което да приема, че сте си измислили всичко.
— Защото мога да ви кажа как да се доберете до копие на "Чичо Джо“, без да ви хванат.
— Нима това още е възможно?