Выбрать главу

— Да — каза Бабаков.

След като изслуша внимателно обяснението на новия си съкилийник, Хари се усмихна.

— Как не се сетих!

— Благодаря, че намери време да се срещнеш с мен — каза Гриф. — Особено когато делото на сестра ти е в разгара си.

— Спешно не е дума, която използваш често — отвърна Джайлс. — И тъй като си хванал първия влак за Лондон, предположих, че трябва да е нещо сериозно.

— Няма да се разгласи още няколко дни, но моя къртица в местната партийна организация на торите ми каза, че довечера ще има заседание на изпълнителния им комитет с една-единствена точка в дневния ред. Искане на оставката на представителя им в Парламента.

— Което означава извънредни избори — замислено каза Джайлс.

— Точно затова хванах първия влак за Лондон.

— Но централата на консерваторите никога няма да позволи на Фишър да се оттегли, докато правителството е с такова ниско одобрение.

— Няма да имат особен избор, ако пресата продължи да нарича Фишър "галопиращия майор", а ти много добре знаеш какви са журналистите, когато надушат кръв. Честно казано, не виждам как Фишър ще се удържи повече от няколко дни. Така че колкото по-скоро се върнеш в избирателния си район, толкова по-добре.

— Ще го направя веднага щом делото приключи.

— Кога ще стане това според теб?

— След няколко дни. Най-много седмица.

— Ако си дойдеш за уикенда, ако те видят да пазаруваш на Броудмийд в събота сутринта, гледаш мача на "Роувърс" следобед и отидеш на утринната служба в "Сейнт Мери Редклиф" в неделя, това ще напомни на хората, че все още си здрав и читав.

— Ако се стигне до извънредни избори, какви са шансовете ми според теб?

— За посочването ти като кандидат или за извоюване на мястото ти?

— И двете.

— Все още си предпочитаният кандидат, макар че някои жени в комитета повдигнаха въпроса, че имаш два провалени брака. Но аз работя върху тях и е добре, че отказа мястото в Камарата на лордовете, защото искаш да се бориш отново за мястото.

— Казах ти това строго поверително — напомни му Джайлс.

— А аз го казах строго поверително на всички шестнайсет членове на изпълнителния комитет — отвърна Гриф.

Джайлс се усмихна.

— А какви са шансовете ми да си върна мястото?

— Дори пудел с розова панделка би спечелил извънредни избори, докато Тед Хийт обявява извънредно положение всеки път, когато има стачка.

— В такъв случай май с време да ти кажа другата новина.

Гриф повдигна вежда.

— Смятам да помоля Карин да се омъжи за мен.

— Не може ли да го направиш след изборите? — замоли се Гриф.

42

За всички свързани с делото за клевета уикендът се оказа дълъг.

След кратко съвещание с мистър Трелфорд веднага след разпускането на съда Джайлс откара Ема до Глостършър.

— Няма ли да е по-добре да дойдеш за уикенда? Марсдън ще се погрижи за теб.

— Много мило от твоя страна — отвърна Ема, — но трябва да съм у дома, ако Хари се обади.

— Не мисля, че е много вероятно — тихо каза Джайлс.

— Защо? — настоятелно попита Ема.

— Вчера сутринта преди съдебното заседание посетих сър Алън на номер десет и той ми каза, че Хари си е взел билет за последния полет миналия петък, но така и не се качил в самолета.

— Значи са го арестували?

— Боя се, че да.

— Защо не ми каза веднага?

— Точно преди да заемеш свидетелското място? Едва ли щеше да ти помогне особено.

— Сър Алън имаше ли други новини?

— Каза ми, че ако не чуем новини от Хари до понеделник сутринта, външният министър ще извика руския посланик и ще настоява за обяснение.

— Каква полза иде има от това?

— Посланикът ще си даде сметка, че ако не го освободят, на следващия ден Хари ще се появи на първите страници на всички вестници по света. А това е последното, което биха поискали руснаците.

— Тогава защо им е било изобщо да го арестуват? — попита Ема.

— Намислили са нещо, но дори сър Алън не може да се досети какво точно.

Джайлс не каза на Ема за неотдавнашните си преживявания, когато се беше опитал да влезе в Източен Берлин, понеже беше предполагал, че Хари няма да мине дори през паспортната проверка, а ще бъде качен на следващия самолет за „Хийтроу“. Виждаше му се безсмислено да задържат президента на Асоциацията на английските писатели без основателна причина. Дори руснаците предпочитаха да избягват по възможност лошата реклама. Подобно на сър Алън обаче Джайлс не можеше да се сети какво са намислили.

През безсънния уикенд Ема запълни времето си, като отговаряше на писма, четеше, дори се зае да лъсне сребърните сервизи, но нито веднъж не се отдалечи на повече от няколко крачки от телефона.