По-късно седна на бара на препълнен шумен пъб и обядва хляб и сирене с Гриф, прокарани с пинта „Съмърсет сайдер“.
— Ако Фишър подаде оставка и се стигне до извънредни избори — каза Гриф, — вече казах на „Бристол Ивнинг Нюз“, че местната организация на лейбъристите няма да разглежда други кандидатури освен тази на предишния ни представител.
— Наздраве — вдигна чаша Джайлс. — Как успя да го постигнеш?
— Няколко извити ръце, една-две заплахи, два-три подкупа и обещах на председателя, че ще го уредя с Ордена на Британската империя.
— Значи нищо ново?
— Освен че напомних на комитета, че щом торите ще сложат ново име на бюлетината си, няма да е зле да се придържаме към кандидат, когото избирателите познават.
— Какво правите със засиления шум от въздушния трафик от Филтън? — попита един клиент. — Направо не се живее!
— Вече не съм ваш представител в Парламента — любезно му напомни Джайлс и тръгна към вратата.
— Не знаех. Кога е станало?
Дори Гриф си позволи великодушието да се разсмее. След като излязоха, двамата си сложиха синьо-белите шалчета и заедно с шест хиляди други запалянковци гледаха как „Бристол Роувърс“ биха „Честърфийлд“ с 3:2.
Ема дойде в Барингтън Хол за вечеря, но не беше много добра компания. Тръгна си преди Марсдън да поднесе кафето.
Джайлс се настани в любимото кресло на дядо си в кабинета с бренди в едната ръка и пура в другата. Мислеше си за Карин, когато телефонът иззвъня. Той грабна слушалката с надеждата, че ще чуе гласа на Хари, но беше Гриф. Кой друг можеше да му звъни по това време? Когато Гриф му каза новината за Фишър, Джайлс за първи път през живота си изпита искрено съжаление за него.
Мистър Трелфорд прекара уикенда в подготовка за разпита на лейди Вирджиния. Не беше лесно. Тя несъмнено се беше поучила от грешката на Фишър и той почти чуваше как Еди Мейкпийс я съветва да запази спокойствие и да не му позволява да я прилъже. Колкото и да се мъчеше, не можеше да измисли начин да пробие защитата ѝ.
Кошчето беше пълно, а листата в бележника А4 свършиха. Как можеше да покаже на журито, че майката на Ема е била права, когато е сравнила Вирджиния със сиамската си котка Клеопатра? „И двете са прекрасни, добре поддържани, суетни, коварни, манипулативни хищници, които смятат, че всички останали съществуват, за да им служат“.
Беше два след полунощ и той преглеждаше някои стари протоколи от заседания на борда на „Барингтън“, когато му хрумна нещо ново.
Майор Фишър се качи в колата си на паркинга на Парламента малко след като Камарата беше разпусната в петък следобед. Един-двама колеги му пожелаха успех, но не звучаха убедително. Докато караше на запад, той си мислеше за писмото, което трябваше да напише, ако местният изпълнителен комитет не го подкрепи.
Следващия ден прекара в апартамента си, без да обърне първите страници на сутрешните вестници, без да закуси и обядва, докато самотните часове се изнизваха един след друг. Много преди слънцето да залезе започна да отваря и изпразва бутилки. Вечерта седеше до телефона и с нетърпение чакаше да научи как е гласувал комитетът по искането за оттегляне на доверието. Върна се в кухнята, отвори консерва сардели, но я остави недокосната на масата. Седна в дневната да гледа епизод от „Татковата армия”, но не се разсмя нито веднъж. Накрая взе петъчния „Бристол Ивнинг Поуст" и отново погледна заглавието на първата страница:
МЕСТНИТЕ КОНСЕРВАТОРИ РЕШАВАТ СЪДБАТА НА ДЕПУТАТ. ПОДРОБНОСТИ НА С. 11
Обърна на страница 11. Двамата с редактора открай време бяха в добри отношения, така че се надяваше… но стигна само до заглавието.
ПОСТЪПЕТЕ ПОЧТЕНО, МАЙОРЕ
Захвърли вестника и не включи осветлението, когато слънцето изчезна зад най-високите сгради.
Телефонът иззвъня в десет без дванайсет. Той грабна слушалката и веднага позна гласа на местния партиен председател.
— Добър вечер, Питър.
— Добър вечер, майоре. Няма да говоря общи приказки. Със съжаление трябва да ти кажа, че комитетът не те подкрепи.
— Резултатът почти равен ли беше?
— Боя се, че не — каза Мейнард. — Решението беше взето единодушно. Така че няма да е зле да напишеш оставката си, вместо да чакаш изпълнителният комитет да те отзове официално. Така е много по-цивилизовано, не мислиш ли? Съжалявам, Алекс.
Щом Фишър затвори, телефонът иззвъня отново Репортер от „Поуст“ го попита дали ще коментира единодушното решение да му се поиска оставката. Той тресна слушалката, без дори да си направи труда да каже: „Без коментар“.