В алкохолната мъгла отиде несигурно в кабинета седна и скри лице в шепи, докато формулираше оставката си. Извади бланка на Камарата на общините и започна да пише. Когато приключи, изчака мастилото да изсъхне, сгъна листа, сложи го в плик, запечата писмото и го остави на бюрото си.
Наведе се, отвори най-долното чекмедже, извади служебния си револвер, пъхна дулото в устата си и дръпна спусъка.
43
Съдебната зала беше претъпкана, двете страни — готови за сблъсък. Трябваше само да прозвучи гонг, за да бъде нанесен първият удар.
От едната страна на ринга седеше мистър Трелфорд, който преглеждаше за последен път последователността на въпросите си. Джайлс, Ема и Себ седяха зад него и разговаряха тихо, за да не го смущават.
Джайлс вдигна поглед, когато в залата влезе полицай, отиде до скамейката на защитата и връчи на мистър Трелфорд плик. Под името му беше изписана думата СПЕШНО. Трелфорд го отвори, извади писмото и го прочете бавно. Джайлс не разбра нищо от физиономията на адвоката, но позна познатия герб със зелен портикул в началото на листа.
Сър Едуард седеше сам с клиентката си от другата страна на ринга и даваше последните си инструкции.
— Бъдете спокойна, обмислете добре отговора на всеки въпрос — прошепна той. — Не бързате за никъде. Гледайте към журито и не забравяйте, че те са единствените в тази зала, които са от значение.
Множеството се смълча и всички станаха, когато прозвуча звънецът за първия рунд и реферът излезе на ринга. Дори да беше изненадана от претъпканите галерии за журналистите и зрителите, нейна чест съдия Лейн не го показа. Тя се поклони и присъстващите отвърнаха на комплимента. След като всички с изключение на сър Едуард седнаха, тя покани видния юрист да призове първия си свидетел.
Вирджиния бавно отиде на мястото на свидетеля и изрече клетвата толкова тихо, че почти не се чуваше. Беше с черен костюм, който подчертаваше стройната ѝ фигура, черна шапчица, без никакви бижута и съвсем малко грим. Явно за да напомни на всички присъстващи за ненавременната смърт на майор Фишър. Ако съдебните заседатели трябваше да се оттеглят сега, за да вземат решението си, резултатът щеше да е единодушен и сър Едуард би го приветствал.
— За протокола, бихте ли казали пред съда името и адреса си? — започна сър Едуард, като наместваше перуката си.
— Вирджиния Фенуик. Живея сама в скромен апартамент в Кадоган Гардънс.
Джайлс се усмихна. По-точно щеше да е: "Името ми е лейди Вирджиния Фенуик, единствена дъщеря на деветия граф Фенуик, имам къщи в Шотландия и Тоскана, както и голям апартамент на три етажа на Найтсбридж, с иконом, домашна прислужница и шофьор".
— Можете ли да потвърдите, че сте били омъжена за сър Джайлс Барингтън, с когото после сте се развели?
— Уви, да — каза Вирджиния, обръщайки се към журито. — Джайлс беше любовта на живота ми, но семейството му така и не ме сметна за достатъчно добра за него.
Джайлс с радост би я удушил, а на Ема ѝ се искаше да скочи и да протестира. Мистър Трелфорд задраска четири от добре подготвените си въпроси.
— Но въпреки това и въпреки всичко, през което сте минали, вие не таите неприязън към мисис Клифтън?
— Не. Честно казано, подадох този иск с натежало сърце, защото мисис Клифтън има много достойни за възхищение качества и беше несъмнено изключително добър председател на публична компания, което я прави пример за амбициозна професионалистка.
Мистър Трелфорд започна да пише нови въпроси.
— Тогава защо подадохте иска?
— Защото тя ме обвини в преднамерен опит да унищожа семейната ѝ компания. Нищо не може да е по-далеч от истината. Аз просто исках да разбера от името на обикновените акционери като мен дали някой от директорите на борда не се е освободил от всичките си акции през уикенда преди общата годишна среша, защото според мен подобно нещо би нанесло тежък удар върху компанията. Но вместо да отговори на въпроса ми, тя предпочете да ме омаловажи, създавайки у всички събрали се впечатлението, че не зная за какво говоря.
— Идеално заучено — каза под нос Джайлс.
Коментарът му накара мистър Трелфорд да се усмихне. Той се обърна и прошепна:
— Така е. Но пък докато сър Едуард стои прав, тя знае какви въпроси да очаква. Няма да може да разчита на пищов, когато дойде мой ред да я разпитам.
— По-конкретно — продължи сър Едуард — имате предвид отговора на мисис Клифтън на съвсем основателния въпрос, зададен от вас на годишната среща.