— Да. Вместо да отговори на въпроса ми, тя реши да ме унизи и да съсипе репутацията ми пред всички присъстващи, много от които са мои приятели. Не ми остана друг избор освен да се обърна към съда.
— И сте имали предвид не майор Фишър, както погрешно е предположила мисис Клифтън, а Седрик Хардкасъл, който, както посочихте, е продал всичките си акции през уикенда преди годишната среща, като по този начин е изложил компанията на риск.
— Точно така, сър Едуард.
— Запърха ли с клепачи, иди така ми се стори? — прошепна Джайлс.
— И покойният майор Фишър е бил един от финансовите ви съветници?
— Да. Всеки път, когато ми препоръчваше да купувам или да продавам акции, аз следвах съвета му. Винаги съм го смятала за честен, благонадежден и безупречен професионалист.
Ема не можеше да събере сили да погледне към журито. Джайлс го направи и видя, че заседателите попиват жадно всяка дума на Вирджиния.
Сър Едуард сниши глас като някакъв голям актьор, настояващ за тишина преди да каже последните си думи.
— И накрая ще ви попитам, лейди Вирджиния, съжалявате ли, че заведохте дело за клевета срещу мисис Клифтън?
— Да, сър Едуард. Трагичната и ненужна смърт на скъпия ми приятел майор Алекс Фишър прави изхода от това дело маловажен. Ако оттеглянето на иска можеше да върне живота му, бих го направила без никакво колебание. — Тя се обърна към съдебните заседатели, извади кърпичка и избърса несъществуваща сълза.
— Съжалявам, че минавате през такова изпитание, лейди Вирджиния, толкова скоро след смъртта на вашия приятел и съветник майор Фишър. Нямам повече въпроси, милейди.
Ако бяха сами в залата, Трелфорд щеше да поздрави видния си приятел за майсторския разпит. Но после отвори папката си и видя думите на Джайлс, написани в началото на първата страница: НАКАРАЙТЕ Я ДА ИЗГУБИ САМООБЛАДАНИЕ. После погледна към първия си, съставен преди малко въпрос.
— Лейди Вирджиния — започна той, като наблегна върху "лейди", — споделихте пред съда възхищението си от мисис Клифтън и всеотдайната си любов към брат ѝ сър Джайлс Барингтън, но въпреки това не сте поканили нито един представител на семейства Барингтън и Клифтън на сватбата ви със сър Джайлс.
— Това бе общо решение, мистър Трелфорд. Джайлс напълно споделяше становището ми.
— Ако наистина е така, лейди Вирджиния, как ще обясните думите на баща ви по време на сватбата, записани в "Дейли Експрес" от Уилям Хики: "Дъщеря ми беше готова да се откаже от всичко това, ако Джайлс не се бе съгласил с исканията ѝ"?
— Вестникарски клюки, целящи продаването на вестника, мистър Трелфорд. Честно казано, изненадана съм, че ви се налага да прибягвате до подобна тактика.
Сър Едуард не успя да сдържи усмивката си. Клиентката му явно се беше досетила, че ще ѝ бъде зададен подобен въпрос.
— А по-късно, в показанията си — каза Трелфорд, бързо минавайки нататък, — вие обвинявате мисис Клифтън за развода ви.
— Тя може да бъде много решителна жена, както несъмнено сте разбрали — отвърна Вирджиния.
— Но вашият развод няма нищо общо с мисис Клифтън, а до него се с стигнало заради разправиите със съпруга ви, задето е бил изключен от завещанието на майка си.
— Не е вярно, мистър Трелфорд. Наследството на Джайлс никога не ме е интересувало. Не се омъжих за него заради богатството му, а и честно казано, аз бях по-богата от него.
Думите ѝ предизвикаха смях в залата и съдийката се намръщи заплашително от мястото си.
— Значи не сте настоявали сър Джайлс да заведе дело срещу собствената си сестра и да оспори валидността на завещанието на майка си? И това ли е било общо решение?
— Не, това бе решение на Джайлс. Мисля, че тогава го посъветвах да не го прави.
— Може би няма да е зле да обмислите отговора си, лейди Вирджиния, защото винаги мога да призова сър Джайлс като свидетел и да го помоля да изясни нещата.
— Е, признавам, че имах чувството, че Джайлс е третиран доста зле от семейството си и че има право поне да оспори валидността на завещанието на майка си, тъй като то бе пренаписано, докато горката жена беше в болница, само дни преди да умре.
— И какво беше решението на съда по въпроса?
— Съдията отсъди в полза на мисис Клифтън.
— Не, лейди Вирджиния, не го е направил. Пред мен е решението на негова чест Камерон. Той е отсъдил, че завещанието е валидно и че майката на мисис Клифтън е била със здрав разум, когато го е написала. Което е особено важно, като се има предвид онова, което е казала за вас в него.
Сър Едуард тутакси скочи.