— Мистър Трелфорд — остро рече съдийката, преди сър Едуард да успее да каже и една дума. — Вече минахме по този път и видяхме, че е задънен. Ясно ли се изразих?
— Моите извинения, милейди. Ще възразите ли, ако попитам лейди Вирджиния дали мога да прочета…
— Ще възразя, мистър Трелфорд. А сега продължавайте — остро отвърна тя.
Трелфорд погледна към съдебните заседатели. По лицата им си личеше, че са пренебрегнали заръката на съдийката да не четат вестници и много добре знаят какво е било мнението на майката на мисис Клифтън за лейди Вирджиния. Поради това Трелфорд нямате нищо против да се подчини на желанието на съдийката и да продължи нататък.
— Лейди Вирджиния, знаете ли, че въпреки решението на уважаемия съдия в полза на мисис Клифтън и на сестра ѝ доктор Грейс Барингтън те са се съгласили, че брат им може да продължи да живее в къщата им в Глостършър и в къщата в Лондон на Смит Скуеър, докато мисис Клифтън и съпругът ѝ продължили да живеят в далеч по-скромното Имение?
— Нямам представа как е бил настанен Джайлс, след като се разведох с него за изневяра, още по-малко какви ги е вършила мисис Клифтън.
— Нямали сте представа какви ги е вършила мисис Клифтън — повтори мистър Трелфорд. — В такъв случай, лейди Вирджиния, явно имате или много къса, или много избирателна памет, защото само преди малко казахте на журито колко много се възхищавате на мисис Клифтън. Позволете да ви напомня точните ви думи. — Той бавно обърна страница в папката си. — "Ема има много достойни за възхищение качества и беше несъмнено изключително добър председател на публична компания, което я прави пример за амбициозна професионалистка". Мнението ви винаги е било такова, нали, лейди Вирджиния?
— Мнението ми за мисис Клифтън не се е променило и заставам зад думите си.
— Купихте ли седем и половина процента от акциите на "Барингтън"?
— Майор Фишър го направи от мое име.
— С каква цел?
— Дългосрочна инвестиция.
— А не защото сте искали да получите място в борда на компанията?
— Не. Майор Фишър, както много добре знаете, представляваше интересите ми в борда.
— Не и през петдесет и осма година, защото тогава вие сте се появили на извънредната обща среща на "Барингтън" в Бристол и сте заявили правото си да седите в борда и да гласувате кой да бъде следващият председател на компанията. За протокола, лейди Вирджиния, за кого гласувахте?
— За майор Фишър.
— Или по-точно срещу мисис Клифтън?
— Категорично не. Изслушах много внимателно представянето и на двамата и прецених, че ще подкрепя майор Фишър, а не мисис Клифтън.
— Е, значи явно сте забравили какво сте казали тогава, но тъй като има протоколи от срещата, позволете да ви напомня: "Не вярвам, че жените са създадени да оглавяват бордове, да застават начело на трейдюниони, да строят луксозни лайнери и да осигуряват огромни суми от банкерите в Сити". Едва ли може да се нарече одобрение за една амбициозна професионалистка.
— Може би няма да е зле да прочетете и по-нататък мистър Трелфорд, и да не бъдете така избирателен с цитатите си.
Трелфорд погледна след подчертания абзац и се поколеба.
Нейна чест Лейн го побутна.
— Бих искала да чуя какво още е имала да каже лейди Вирджиния на онази среща.
— Аз също — обади се сър Едуард достатъчно високо, за да го чуят всички.
Трелфорд с неохота прочете следващите няколко реда:
— "Колкото и да се възхищавам на мисис Клифтън и всичките ѝ постижения, смятам да подкрепя майор Фишър и мога само да се надявам, че тя ще приеме щедрото му предложение да бъде негов заместник". — Той млъкна и вдигна очи.
— Моля продължете, мистър Трелфорд — подкани го лейди Вирджиния.
— "Дойдох тук без предубеждения и склонна да приема всичко, но за съжаление тя не оправда очакванията ми".
— Мисля, мистър Трелфорд, че вие имате или много къса, или много избирателна памет, а не аз — каза Вирджиния.
Сър Едуард изръкопляска, без дланите му да се докосват.
Мистър Трелфорд бързо смени темата.
— Какво ще кажете да продължим с думите на мисис Клифтън, които смятате за клевета и унижение?
— С най-голямо удоволствие.
— "Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, — продължи Трелфорд, сякаш не е бил прекъсван, — значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно". Майор Фишър призна, че е търгувал с акции на "Барингтън" просто за да направи пари, което в неговия случай е било незаконно…