— Уважаеми членове на журито — каза нейна чест Лейн. — Сега трябва да обобщя сложния случай. Някои от фактите не подлежат на обсъждане. Мисис Клифтън не отрича, че когато е говорила на годишната обща среща на акционерите на семейната ѝ компания, е отговорила по следния начин на въпрос на лейди Вирджиния Фенуик, като думите ѝ по-късно са били отразени в протокола: „Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно“. Ответницата мисис Клифтън заяви пред съда, че смята думите си за основателни, докато ищцата лейди Вирджиния твърди, че са клевета. Целта на това дело е да реши дали те наистина са такива, или не, и окончателното решение е вашето.
Млъкна за момент и погледна заседателите.
— Ще си позволя да допусна, че най-голямото предизвикателство за вас е да вземете решение за двете жени, замесени в този случай. Видяхте ги на свидетелското място и предполагам, че сте си съставили мнение на коя от тях може да се вярва повече. Не се влияйте от факта, че мисис Клифтън е начело на публична компания, поради което следва да ѝ се даде известна свобода на действие, когато е отговаряла на въпроса на човек, когото смята за враждебно настроен. Онова, което трябва да решите, е дали тя е оклеветила лейди Вирджиния, или не. Също така не бива да се влияете от факта, че лейди Вирджиния е дъщеря на граф. Трябва да гледате на нея по същия начин, по който бихте гледали на съседа си.
— Когато се оттеглите да обмислите решението си, мислете внимателно. Аз не бързам. И не забравяйте, че решението, което ще вземете, ще остави траен отпечатък в живота и на двете жени… Но първо трябва да изберете един от вас, който да играе ролята на председател — завърши тя. — Когато стигнете до решение, кажете на пристава, че искате да се върнете в залата, за да мога да съобщя на всички пряко и непряко свързани със случая, че трябва да се върнат, за да чуят решението ви. А сега ще помоля пристава да ви заведе в съвещателната зала, за да започнете разискванията си.
Висок елегантен мъж с военна осанка и облечен в нещо като преподавателска роба пристъпи напред и изведе от залата седемте мъже и петте жени. Секунди след това съдийката стана, поклони се на залата и се оттегли.
— Как преценявате обобщението? — попита Ема.
— Премерено и честно — увери я мистър Трелфорд — Няма от какво да се оплаквате.
— А колко време според вас ще е нужно на заседателите да вземат решение? — попита Джайлс.
— Невъзможно е да се предскаже. Ако всички са на едно мнение, което е много малко вероятно, ще са им нужни не повече от два часа. Ако са разделени, могат да им потрябват и два дни.
— Мога ли да прочета писмото, което ви е написал майор Фишър? — невинно попита Себастиан.
— Не можете, мистър Клифтън — отвърна Трелфорд и напъха още по-дълбоко плика в джоба си. — Не може да го направи и никой друг, докато нейна чест Лейн не ми позволи да разкрия съдържанието му. Не мога и няма да престъпя ясно изразеното желание на съдията. Все пак опитът си го биваше — добави той и се ухили на Себ.
— Колко време ще се мотаят според вас? — попита Вирджиния, която седеше с адвоката си в другия край на залата.
— Нямам представа — отвърна сър Едуард. — Ако трябва да гадая, бих казал един ден, може би два.
— И защо майор Фишър е адресирал последното си писмо до Трелфорд, а не до вас?
— Не мога да проумея. Но признавам, че съм озадачен защо Трелфорд не притисна повече съдията да му бъде позволено да прочете писмото на журито, ако това ще е от полза за клиентката му.
— Може би блъфира?
— Или е двоен блъф.
— Мога ли да изляза за два часа? — попита Вирджиния. — Трябва да свърша една работа.
— Защо не? Не ми се вярва журито да се върне преди следобеда.
45
Хари не беше очаквал да го закарат с кола на летището и остана още по-изненадан, когато видя кой е шофьорът.
— Просто искам да съм сигурен, че ще се качите на самолета — каза полковник Маринкин.
— Много мило от ваша страна, полковник — каза Хари, който напълно забрави да играе ролята си.
— Не ми се правете на умен, мистър Клифтън. Железопътната гара е по-близо от летището и не е късно да направите компания на Бабаков по път, за който няма обратен билет през близките десет години.
— Но аз подписах признанието.
— И несъмнено ще се радвате да научите, че то вече е пратено до всеки влиятелен вестник на Запад, от „Ню Йорк Таймс" до „Гардиан". Ще се появи на първите им страници преди самолетът ви да е кацнал на „Хийтроу", така че дори да се опитате да го отречете…