Хари спря и се опита да си спомни абзаца, който започваше с „През първите шест месеца…"
През първите шест месеца работих в малък кабинет в една от многото спомагателни сгради зад червената стена, опасваща двайсет и осемте хектара на Кремъл. Работата ми бе да превеждам речите на вожда от руски на английски, без да имам никаква представа дали някой ще си направи труда да ги прочете. Но един прекрасен ден пред бюрото ми се появиха двама служители на тайните служби (НКВД) и ми наредиха да тръгна с тях. Изведоха ме навън, прекосихме двора и влязохме в Сенатския дворец, в който дотогава не бях стъпвал. Обискираха ме най-малко десет пъти, преди да ме въведат в голям кабинет, където се озовах пред другаря Сталин, генерален секретар на партията. Извисявах се над него, макар че съм висок едва метър седемдесет и пет, но най-силно помня пронизващия поглед на жълтите му очи. Надявах се, че не забелязва, че се треса. Години по-късно научих, че е бил подозрителен към всеки държавен служител, който не трепери при първата си среща с него. Защо искаше да ме види? Клемент Атли току-що бе избран за премиер на Великобритания и Сталин искаше да знае как е възможно такъв незначителен дребен човек (Атли беше два сантиметра по-висок от него) да замести Уинстън Чърчил, на когото се възхищаваше и когото уважаваше. След като му обясних странностите на британската изборна система, единствените му думи бяха: „Това е категорично доказателство, че демокрацията не работи.
Мълчаливият старши стюард донесе на Хари димящо второ кафе и още листове с различни размери и форми.
Малко след единайсет Себастиан взе такси до Върховния съд. Точно преди да излезе, Рейчъл остави на бюрото му сутрешната поща и три въздебели папки. Той се опита да се самоубеди, че следващата седмица нещата отново ще тръгнат по нормалния начин. Вече не можеше да отлага да каже на Рос Бюканан, че възнамерява да замине за Америка, за да види дали няма поне малък шанс да си върне Саманта, макар че изобщо не беше сигурен дали тя ще поиска да го види.
Рос се беше запознал със Саманта по време на първото плаване на „Бъкингам" и по-късно я описа като най-ценното нещо, от което се е освободил някога.
— Не съм се освобождавал от нея — опита се да обясни Себ. — И ако мога да си я върна, ще го направя. На всяка цена.
Докато таксито се влачеше в сутрешния трафик, той непрекъснато поглеждаше часовника си с надеждата да пристигне преди появата на журито.
Докато плащаше на шофьора, забеляза Вирджиния и замръзна. Въпреки че бе с гръб към него, нямаше как да я сбърка с друга. Уверената атмосфера на минали поколения, стилът, класата я караха да изпъква във всяка тълпа. Но защо се криеше в страничната уличка и разговаряше не с друг, а с Дезмънд Мелър? Себ дори нямаше представа, че двамата се познават, но нима това трябваше да го изненада? Реши незабавно да каже на вуйчо си Джайлс и да остави на него да решава дали да кажат на Ема. Може би щеше да е по-добре първо да изчакат края на делото.
Смеси се с пешеходците, за да не го забележат. Влезе в съда и изтича по широкото стълбище, като се промушваше покрай адвокати с перуки, свидетели и ответници, на които определено не им се искаше да са на това място. Накрая стигна фоайето пред четиринайсета зала.
— Насам, Себ — разнесе се глас.
Себ се обърна и видя майка си и Джайлс, които седяха в ъгъла на фоайето и разговаряха с мистър Трелфорд, за да убият времето.
Отиде при тях. Джайлс му каза, че няма признаци, че журито ще излезе с решение. Себ изчака майка му да продължи разговора с мистър Трелфорд, отведе Джайлс настрана и му каза какво е видял току-що.
— Седрик Хардкасъл ме е учил да не вярвам в съвпадения — завърши той.
— Особено когато е замесена Вирджиния. При нея всичко е планирано до най-малката подробност. Не мисля обаче, че моментът е подходящ да кажем на майка ти.
— Но как е възможно двамата да се познават?
— Явно общият фактор е бил Алекс Фишър — каза Джайлс. — Тревожи ме обаче фактът, че Дезмънд Мелър е много по-опасен и умен от Фишър. Така и не разбрах защо се оттегли от „Барингтън" малко след като стана заместник-председател на борда.
— Аз съм причината да го направи — каза Себ и обясни сделката, която бе направил с Хаким Бишара.