— Ако случайно си забравил, на теб ти отне малко повече време.
Джайлс уместно се засрами.
— Току-що се чух с него по телефона — каза Ема. — Задържал се е в Стокхолм. Умът му беше зает с нещо и не каза много. Спомена само да не го чакаме на „Хийтроу" преди пет следобед.
— Успял ли е да се добере до книгата на Бабаков?
— Монетите му свършиха преди да успея да го попитам — отвърна Ема, докато си наливаше кафе. — Пък и ми беше по-интересно да разбера защо му беше нужна почти седмица да измине път, който други изминават за по-малко от четири часа.
— И какво беше обяснението му?
— Никакво. Каза, че ще ми разкаже всичко, когато се прибере. — Ема отпи глътка кафе и добави: — Премълчава нещо. Нещо, което не е стигнало до първите страници на вестниците.
— Обзалагам се, че е свързано с книгата на Бабаков.
— Книгата да върви по дяволите — отвърна Ема. — Какво го накара да поема такъв риск, щом го заплашваше затвор?
— Не забравяй, че същият този човек се справи с цяла немска дивизия, въоръжен само с пистолет, джип и един ирландски ефрейтор.
— И е изкарал късмет, че е оцелял.
— Знаеше какъв е много преди да се омъжиш за него. — И добави: — В добро и зло… — Джайлс хвана ръката на сестра си и я стисна.
— Но нима не разбира на какво изпитание подложи семейството си през последната седмица? И какъв късмет е, че са го качили на самолета за Англия вместо на влак за Сибир заедно с приятелчето му Бабаков?
— Подозирам, че една част от него е искала да бъде във влака с Бабаков — тихо каза Джайлс. — Точно затова и двамата му се възхищаваме толкова много.
— Никога вече няма да го пусна в чужбина — възкликна Ема.
— Е, стига да пътува само на запад, всичко би трябвало да е наред — отвърна Джайлс с надеждата, че ще разведри обстановката.
Ема наведе глава и внезапно избухна в сълзи.
— Разбираш колко обичаш някого едва когато си помислиш, че никога вече няма да го видиш.
— Много добре знам как се чувстваш — отвърна Джайлс.
През войната на Хари веднъж му се бе случило да будува трийсет и шест часа, но по онова време бе много по-млад.
Една от многото теми, които никой не смееше да повдигне пред Сталин, беше за ролята му по време на обсадата на Москва, когато изходът от Втората световна война още беше на кантар. Дали беше избягал в Куйбишев на Волга, подобно на повечето министри и висши държавни служители, или, както твърдеше самият той, е отказал да напусне столицата и останал в Кремъл, за да организира лично отбраната на града? Неговата версия се превърна в легенда, в част от офтщалната история на Съветския съюз, макар че няколко души са го видели на перона минути преди влакът да потегли за Куйбишев, а няма достоверни сведения, че някой го е виждал в Москва преди руската армия да отблъсне врага от града. Малцина от изразилите някакво съмнение във версията на Сталин са останали живи.
С химикалка в едната ръка и резен сирене в другата Хари продължи да пише страница след страница. Почти чуваше как Джесика го упреква. Как можеш да седиш на летището и да пишеш нечия друга книга, когато си само на няколко минути път от най-добрите колекции на Рембранд, Вермеер, Стеен и Де Витте в света? Не минаваше нито ден, без да си помисли за Джесика. Надяваше се, че би разбрала защо временно му се налага да замести Рембранд с Бабаков.
Сталин винаги твърдеше, че по време на погребението на Надя е вървял след ковчега. Всъщност го направи само за няколко минути, защото се страхуваше от покушение. Когато кортежът стигна първите сгради на Манежния площад, той се скри на задната седалка па колата, а вместо него зад ковчега застана зет му Альоша Сванидзе, който също бе нисък и набит, с черен мустак. Сванидзе беше облякъл шинела на Сталин, та хората да си помислят, че виждат опечаления вдовец.
- Моля всички пътници…
Нейна чест Лейн разпусна съда в четири следобед, но не и преди да се убеди, че журито не е успяло да стигне до решение.
— Тръгвам за, Хийтроу“ — каза Ема и си погледна часовника. — С малко късмет ще пристигна навреме да посрещна Хари.
— Искаш ли да дойдем с теб? — попита Джайлс.
— Категорично не. Искам го само за себе си през първите няколко часа, но довечера ще го доведа на Смит Скуеър, за да вечеряме заедно.
Таксиметровите шофьори винаги се усмихват, когато клиентът каже „Хийтроу". Ема се качи в колата, уверена, че ще стигне до летището преди кацането на самолета.
Първото, което направи при влизането в терминала, бе да погледне таблото на пристигащите. Малките числа и букви се сменяха на всеки няколко секунди, за да дадат последна информация за всеки полет. Таблото показваше, че пътниците от Полет 786 от Амстердам в момента вземат багажа си. И тогава Ема си спомни, че Хари беше тръгнал с малък сак, тъй като възнамеряваше да остане в Ленинград само за няколко часа, най-много с едно преспиване. Пък и винаги беше сред първите слезли от самолета, защото обичаше да потегли по магистралата за Бристол преди последните пътници да са минали през митницата. Така имаше чувството, че изпреварва времето.