— Знам — каза Трелфорд. — И с нетърпение очаквам да го прочета.
Високоговорителят на стената изпращя.
— Моля всички свързани с делото лейди Вирджиния Фенуик срещу…
— Журито явно е решило — каза Трелфорд, който вече бе тръгнал. Обърна се да види дали го следват и се сблъска с някого. Извини се, но младият мъж не го погледна. Себастиан, който беше избързал напред, отвори вратата на зала 14, за да може майка му и адвокатът ѝ да заемат местата си на първия ред.
Ема беше прекалено нервна, за да говори, и докато чакаха появяването на журито, поглеждаше нервно през рамо към Хари, който седеше точно зад нея.
Когато нейна чест Лейн влезе, всички станаха. Тя се поклони и зае мястото си. Ема насочи вниманието си към затворената врата зад местата на журито. След малко тя се отвори и се появи приставът, следван от дванайсетимата си подопечни. Те заеха местата си с много туткане, сякаш са на театър. Приставът ги изчака да се настанят, удари три пъти с жезъла си в пода и извика:
— Моля председателят на журито да стане.
Председателят се изправи в целия си ръст от метър и шейсет и погледна нагоре към съдийката. Нейна чест Лейн се наведе напред.
— Стигнахте ли до единодушно решение?
Ема си помисли, че сърцето ѝ ще спре. докато чакаше отговора.
— Не, госпожо.
— А стигнахте ли до решение с мнозинство поне десет на два гласа?
— Да, госпожо — отвърна председателят, — но за съжаление в последния момент един заседател размисли и през последния час отново си останахме девет на три. Не съм уверен, че това ще се промени, така че отново търся съвета ви какво да правим.
— Смятате ли, че можете да достигнете до мнозинство десет на две, ако ви дам още малко време?
— Да, милейди, защото всички сме единодушни по един въпрос.
— И какъв е той?
— Ако позволите да се запознаем със съдържанието на писмото на майор Фишър до мистър Трелфорд, може и да успеем да стигнем доста бързо до решение.
Всички гледаха съдийката, с изключение на сър Едуард Мейкпийс, който следеше внимателно Трелфорд. Той или беше невероятен играч на покер, или не искаше журито да научи какво пише в онова писмо.
Трелфорд стана, бръкна във вътрешния си джоб… и откри, че писмото не е там. Погледна към отсрещната страна. Лейди Вирджиния му се усмихваше.
Той отвърна на усмивката ѝ.
Информация за текста
<р>JEFFREY ARCHER
<р>THE CLIFTON CHRONICLES
VOLUME FIVE
<р>MIGHTIER THAN THE SWORD
Copyright © Jeffrey Archer 2015
First published 2015 by Macmillan
© Венцислав Божилов, превод, 2015
© "Megachrom" — оформление на корица, 2015
©ИК "БАРД" ООД, 2015
ISBN 978-954-655-565-6
ДЖЕФРИ АРЧЪР
Хрониките на Клифтън
пети том
ПО-СИЛНО ОТ МЕЧА