Ема тъкмо даваше поръчката си на оберкелнера, когато Хари стана от мястото си.
— Ужасно съжалявам, че ви накарах да чакате — каза Присила, — но съвсем изгубих представа за времето.
— Няма проблем — отвърна Хари. Издърпа стола ѝ и я изчака да се настани.
— Може би е време да поръчваме — каза Ема, която явно желаеше да напомни на гостенката си колко дълго е трябвало да я чакат.
Без да бърза, Присила прелисти подвързаното в кожа меню и на няколко пъти промени решението си, преди най-сетне да избере. След като келнерът прие поръчката ѝ, Хари я попита дали денят ѝ в Ню Йорк е минал приятно.
— О, да. На Пето авеню има чудесни магазини! Предлагат много повече, отколкото магазините в Лондон, макар че намирам цялото изживяване за доста изтощително. Когато се върнах на кораба, направо се проснах на леглото и заспах. А вие успяхте ли да обиколите магазините, мистър Клифтън?
— Не, имах среща с издателя си, а Ема отиде да посети един свой роднина.
— О, да съвсем забравих, че вие пишете романи. Просто не намирам време да чета книги — каза Присила, докато поставяха пред нея купа вряла доматена супа — Не съм поръчвала супа — каза тя на келнера през рамо. — Поръчах пушена сьомга.
— Съжалявам, мадам — каза келнерът и махна супата, а Присила подметна:
— Сигурно е много трудно да се намери опитен персонал за пътнически кораб.
— Надявам се, че няма да имате нищо против, ако започнем — каза Ема и взе лъжицата си за супа.
— Намерихте ли роднината си? — попита Боб.
— За съжаление не. Заминал е за Кънектикът, така че се срещнах с Хари и изкарахме късмет да си намерим билети за един следобеден концерт в центъра "Линкълн".
— Кой беше изпълнителят? — попита Боб, докато поставяха пред Присила блюдо пушена сьомга.
— Ленард Бърнстейн. Изпълни увертюрата на "Кандид", а след това изсвири концерт за пиано на Моцарт.
— Просто не знам как намирате време за такива неща — обади се Присила между две хапки.
Ема понечи да отговори, че не си прекарва живота в пазаруване, но погледна Хари и видя, че той я гледа намръщено.
— Веднъж слушах Бърнстейн с Лондонския симфоничен оркестър в Кралската фестивална зала — каза Боб — Брамс. Беше направо великолепно.
— А вие с Присила ли бяхте на изтощителната обиколка из магазините на Пето авеню? — попита Ема.
— Не. Отскочих до Долен Истсайд да видя дали има смисъл да се опитвам да пробия на американския пазар.
— И какво е заключението ви? — попита Хари.
— Американците не са съвсем готови за пастета на Бингам.
— А кои страни са готови? — попита Хари.
— Единствено Русия и Индия, ако трябва да съм откровен. А те вървят със свои проблеми.
— Какви? — с искрен интерес попита Ема.
— Руснаците не обичат да си плащат сметките, а индийците често не могат.
— Може би проблемът е в това, че предлагате само един продукт? — предположи Ема.
— Мислех си за разнообразяване, но…
— Може ли да говорим за нещо различно от рибен пастет? — обади се Присила. — В края на краищата нали уж сме на ваканция.
— Разбира се — каза Хари и попита. — Как е Клайв? — И веднага съжали за думите си.
— Чудесно, благодаря — побърза да отвърне Боб. — А вие сигурно се гордеете с избирането на Себастиан в борда.
Ема се усмихна.
— Е, това едва ли може да се нарече изненада — каза Присила. — Да бъдем откровени, ако майка ти е начело на компанията и семейството ти държи повечето акции, можеш да сложиш в борда и кокер шпаньол. А останалите директори ще махат послушно с опашки.
Хари си помисли, че Ема ще избухне. Но за щастие устата ѝ беше пълна и последва дълго мълчание.
— Това полусурово ли е? — остро попита Присила. Когато пред нея сложиха стек.
Келнерът провери поръчката.
— Не. Мадам, средно опечено.
— Поръчах полусуров стек. Съвсем ясно и разбираемо. Вземете го и ми донесете каквото поръчах.
Келнерът сръчно и мълчаливо взе блюдото, а Присила се обърна към Хари.
— Можете ли да си изкарвате хляба като писател?
— Трудно е — призна Хари. — Най-вече защото има много отлични писатели. Все пак…
— Все пак сте женен за богата жена, така че едва ли има кой знае какво значение, нали?
Коментарът ѝ затвори устата на Хари, но не и на Ема.
— Е, поне открихме, че имаме нещо общо. Нали, Присила?
— Така е — каза Присила без да ѝ мигне окото. — Но пък аз съм старомодна и са ме възпитали с представата, че естественият ред на нещата е мъжът да се грижи за жената. Някак не ми се струва правилно да е обратното. — Отпи глътка вино и докато Ема се канеше да каже нещо, добави с топла усмивка: — Боя се, че се усеща вкус на корк.