— На мен ми се вижда отлично — каза Боб.
— Скъпият Робърт още не може да прави разлика между кларет и бургундско. Всеки път, когато организираме парти, аз избирам виното. Келнер! — каза тя, обръщайки се към сомелиера. — Ще ни трябва друга бутилка мерло.
— Веднага, мадам.
— Предполагам, че рядко посещавате Северна Англия — каза Боб.
— Не много често — призна Ема. — Но част от рода ми е от високата част на Шотландия.
— Част от моя също — каза Присила. — Родена съм в Камбъл.
— Това е по-скоро в ниската част — каза Ема и Хари я срита под масата.
— Несъмнено сте права, както винаги — отвърна Присила. — Така че знам, че няма да имате против да ви задам един личен въпрос. — Боб остави ножа си и погледна напрегнато жена си. — Какво всъщност се случи през първата нощ от плаването? Защото знам, че не е имало никакви военни кораби.
— Откъде можеш да знаеш подобно нещо, когато точно тогава спеше дълбоко? — каза Боб.
— А според вие какво е станало, Присила? — попита Ема, прибягвайки към тактиката, която брат ѝ често използваше. когато не искаше да отговаря на някой въпрос.
— Някои пътници твърдят, че една от турбините е експлодирала.
— Машинното отделение е отворено за пътници по всяко време — каза Ема. — Всъщност днес имаше обиколка там. Отидоха доста хора.
— Освен това чух, че в каютата ви е гръмнала бомба — непоколебимо рече Присила.
— Можете да посетите каютата ни по всяко време, за да коригирате зле информирания клюкар, пускащ подобни слухове.
— А един друг човек ми каза — продължи упорито Присила, — че група ирландски терористи са се качили на кораба около полунощ…
— Но са открили, че всички места са заети и тъй като няма свободни каюти, били принудени да скочат в морето и да плуват обратно до Белфаст ли?
— А чухте ли историята за марсианците, долетели от далечния космос и кацнали в единия от комините? — включи се Хари, когато келнерът се появи отново с недопечен стек.
Присила едва го удостои с поглед и стана от мястото си.
— Всички вие криете нещо — каза тя и пусна салфетката си на масата. — И възнамерявам да открия какво е преди да стигнем Ейвънмаут.
Тримата я гледаха как се отдалечава безметежно и излиза от салона.
— Моите извинения — каза Боб. — Оказа се по-зле, отколкото се опасявах.
— Не се безпокойте — отвърна Хари. — Моята жена пък хърка.
— Не е вярно! — заяви Ема, а двамата мъже избухнаха в смях.
— Бих дал половината си състояние, за да имам връзка като вашата.
— Бих го взел — отвърна Хари и този път беше ред на Ема да го срита по кокалчетата под масата.
— Е, благодарна съм за едно, Боб — каза Ема отново с председателски тон. — Съпругата ви явно няма представа какво се е случило през първата нощ в морето. Но ако разбере…
— Бих искала да открия тази среща, като поздравя сина си Себастиан Клифтън с добре дошъл в борда.
В балния салон се разнесоха одобрителни възгласи.
— Макар да съм извънредно горда от постиженията на мистър Клифтън на такава млада възраст, смятам, че трябва да го предупредя, че членовете на борда ще наблюдават със значителен интерес приноса му към компанията.
— Благодаря, госпожо председател, за топлото посрещане и безценния ви съвет. — Думите на Себ накараха неколцина от борда да се усмихнат. Беше показал самоувереността на майка си и чара на баща си.
— Да продължим нататък — каза Ема. — Позволете да ви запозная с новостите около случката, станала известна като инцидента с Кралския военноморски флот. Макар че все още не можем да си позволим да се отпуснем, най-лошите ни опасения като че ли не се сбъднаха. Никаква важна информация не е стигнала до пресата от двете страни на Атлантика и доколкото разбирам, значителна заслуга за това има и от номер десет. Тримата ирландци, арестувани в малките часове на първата нощ от плаването, вече не са на борда. След като пристанахме и всички пътници слязоха на сушата, те бяха дискретно прехвърлени на фрегата на Кралския флот, която в момента пътува към Белфаст.
— Повреденото витло, макар да не е напълно поправено, работи с шейсет процента от капацитета си и ще бъде сменено след завръщането ни в Ейвънмаут — продължи тя. — Екипите по поддръжката се трудиха денонощно върху пораженията по корпуса през целия ни престой в Ню Йорк и свършиха отлична работа. Само опитен моряк би могъл да забележи някакви признаци на ремонти. По-нататъшната работа по корпуса също ще бъде извършена в Ейвънмаут. Очаквам, че когато „Бъкингам” поеме на второто си плаване до Ню Йорк осем дни след пристигането си, никой няма да подозира, че сме имали проблеми. Мисля обаче, че би било неразумно да обсъждаме инцидента извън заседателната зала и че е най-добре да се придържаме към официалната версия за случилото се, ако започнат да ни задават въпроси.