— Ще се обърнем ли към застрахователната компания? — попита Нолс.
— Не — твърдо заяви Ема, — защото ако го направим, това несъмнено ще повдигне много въпроси, на които не искам да отговарям.
— Разбрано, госпожо председател — каза Добс. — Но колко ни струва инцидентът с Кралския флот?
— Още не разполагам с точната сума, за да я представя на борда, но ми беше казано, че е около седем хиляди паунда.
— Нищожна сума предвид обстоятелствата — обади се Бингам.
— Така е. В протокола обаче не трябва да се записва нищо за инцидента, както и не бива да се обсъжда с акционерите.
— Госпожо председател, ще трябва да включа нещо за случилото се — обади се секретарят на компанията.
— В такъв случай се придържайте към официалното обяснение, мистър Уебстър. И не разгласявайте никаква информация без моето одобрение.
— Както кажете, госпожо председател.
— А сега да продължим с по-положителни новини. — Ема погледна папката си. — Всички места на "Бъкингам" за обратното пътуване до Ейвънмаут са заети и вече имаме седемдесет и два процента заети места за второто пътуване до Ню Йорк.
— Наистина добра новина — каза Бингам. — Не бива обаче да забравяме, че онези сто осемдесет и четири безплатни места, които обещахме като компенсация, със сигурност ще бъдат заети при някое бъдещо плаване.
— "При някое бъдещо плаване" — точно това е важното, мистър Бингам. Ако ги разпределим равномерно през следващите две години, те няма да се отразят много върху приходите ни.
— Боя се, че има и нещо друго, което може да се отрази върху приходите ни — обади се Анскот. — И по-лошото е, че проблемът не е по наша вина.
— Какво имате предвид? — попита Ема.
— Проведох много интересен разговор с брат ви и останах с впечатлението, че е доста уверен относно последствията от заема на милиард и половина паунда от МВФ за спиране на падането на валутата ни. Освен това той спомена, че е възможно правителството да вдигне корпоративния данък на седемдесет процента, както и деветдесет процента данък върху приходите на всеки, който печели над трийсет хиляди годишно.
— Мили боже — обади се адмиралът. — Чудно ми е дали ще мога да си позволя собственото си погребение.
— А последната идея на министъра на финансите — продължи Нолс, — която за мен е почти немислима, е никой бизнесмен или турист да не може да напуска страната с повече от петдесет паунда в брой.
— Това едва ли ще стимулира хората да пътуват в чужбина — малко кисело отбеляза Добс.
— Мисля, че мога да намеря вратичка — каза Себастиан.
Членовете на борда се обърнаха към най-новия си колега.
— Провеждам малко проучване какво са намислили конкурентите ни и се оказва, че собствениците на "Ню Йорк" и "Франция" са намерили решение на данъчните си проблеми. — Себ вече беше грабнал вниманието на борда. — "Ню Йорк" вече не е регистриран като собственост на американска компания въпреки факта, че централата ѝ и повечето ѝ служители си остават в Ню Йорк. От данъчни съображения компанията е била регистрирана в Панама. Всъщност, ако погледнете тази снимка внимателно — Себ постави голяма фотография на "Ню Йорк" в средата на масата, — щe видите малък панамски флаг на кърмата, въпреки че звездите и ивиците си остават навсякъде другаде, от чиниите в ресторантите до килимите в каютите.
— И французите ли правят същото? — попита Нолс.
— Определено, но с една тънка галска разлика. На кърмата на "Франция" се развява алжирски флаг, което според мен е просто политически номер.
И извади друга снимка, този път на големия френски лайнер, която започна да обикаля заседателната маса.
— Това законно ли е? — попита Добс.
— Правителствата не могат да направят абсолютно нищо — каза Себ. — И двата кораба са в открито море повече от триста дни в годината и ако питате пътниците. всичко на борда е точно такова, каквото е било винаги.
— Тази идея не ми харесва — каза адмиралът. — Не ми се вижда редно.
— Първият ни дълг трябва да е към акционерите — обърна се Нолс към колегите си. — Затова предлагам Клифтън да представи доклад по темата, за да можем да го обсъдим по-подробно па следващата среща на борда.