Това накара Слоун да замълчи за момент.
— Е, оттук нататък решавай личните си въпроси в личното си време, а не във времето на компанията. Това е банка, а не някакъв клуб.
Себ стисна зъби.
— Ще го запомня за в бъдеще, Ейдриън.
— Предпочитам през работно време да ме наричат мистър Слоун.
— Нещо друго… мистър Слоун? — попита Себ.
— Засега не. Но очаквам да видя месечния ти отчет на бюрото си в края на работния ден.
Себ се върна в кабинета си, изпълнен с облекчение, че е с една стъпка пред Слоун, тъй като беше подготвил месечния си отчет през уикенда. Резултатите му бяха нагоре вече за десети пореден месец, макар че неотдавна му беше станало ясно, че Слоун добавя собствените си резултати към неговите и си приписва заслугите. Ако се надяваше, че с тази си тактика в крайна сметка ще го стъпче и дори ще го накара да подаде оставка, трябваше доста да почака. Себ знаеше, че докато Седрик ръководи банката, мястото му е сигурно и че докато носи приходи, не е нужно да се страхува от Слоун, защото председателя на борда много го биваше в четенето между редовете.
В един часа Себ си взе сандвич с шунка от близкото кафене и го изяде в движение — нещо, което майка му не би одобрила: за нея бe по-добре да ядеш на бюрото си, ако се налага, но не и на крак.
Докато се оглеждаше за такси, си помисли за някои от уроците, които бе научил от Седрик, когато ставаше въпрос за сключване на сделка — някои основни, други наглед маловажни, но всичките до един изпълнени със старомоден здрав разум.
— Знай колко можеш да си позволиш, никога не надхвърляй възможностите си и не забравяй, че отсрещната страна също иска да има изгода — казваше Седрик. — И създавай добри контакти, защото те са спасителният ти пояс в тежки моменти, а в банковото дело е сигурно само едно — че ще имаш тежки моменти. И освен това — добави един ден — никога не купувай на дребно.
— Кой ви е научил на това? — попита тогава Себ.
— Джак Бени.
Въоръжен със солидните съвети на Седрик Хардкасъл и Джак Бени, Себ тръгна да търси годежен пръстен. Човекът му беше предложен от стария му приятел от училище Виктор Кауфман, който сега работеше във валутния отдел на банката на баща си, само на няколко преки от "Фартингс". Виктор бе посъветвал Себ да иде при някой си мистър Алън Гард в Хатън Гардън.
— Той ще ти намери по-голям камък на половината цена, предлагана от който и да е бижутер на главната улица.
Себ ядеше в движение и използваше такси, защото знаеше, че трябва да е на работното си място само след час, ако не иска за пореден път да си има неприятности с Ейдриън Слоун. Колата спря пред зелена врата, която Себ щеше да подмине, без да я забележи, ако номерът 47 не бе прилежно изписан на нея. Нищо не намекваше за съкровищата, криещи се зад вратата. Себ си даде сметка, че ще си има работа с потаен и предпазлив човек.
Натисна звънеца и след малко на прага се появи мъж, излязъл сякаш от роман на Дикенс — с прилепнала черна шапчица и дълги черни къдрици покрай бузите. Себ каза, че е приятел на Виктор Кауфман, и мъжът бързо го въведе в светая светих на мистър Гард.
Жилав мъж, висок не повече от метър и шейсет и облечен неофициално в риза с разкопчана яка и изтъркани джинси — стана от бюрото си и се усмихна топло на потенциалния си клиент. Щом чу името Кауфман, усмивката му се разшири още повече и той потри ръце, сякаш предусещаше печалба.
— Щом сте приятел на Сол Кауфман, сигурно очаквате да купите Кохинор за пет паунда.
— Четири — поправи го Себ.
— При това дори не сте евреин.
— Не — каза Себ. — Но съм обучаван от йоркшърец.
— Това обяснява всичко. Е, с какво мога да ви помогна, младежо?
— Търся годежен пръстен.
— И коя е щастливката?
— Американка, казва се Сам.
— В такъв случай ще трябва да намерим за Сам нещо специално, нали така?
Мистър Гард отвори чекмеджето на бюрото си, извади огромна връзка ключове, отиде до голям, вграден в стената сейф, отключи тежката врата и я отвори. Вътре имаше десетина прилежно подредени подноса. След кратко колебание той избра третия отдолу, издърпа го и го сложи на бюрото.
Няколко малки диаманта намигнаха на Себ. Той ги изгледа за момент и поклати глава. Без да каже нещо, бижутерът върна подноса в сейфа и извади онзи над него.
Себ се вгледа по-внимателно в малко по-големите камъни, но отново ги отхвърли.
— Сигурен ли сте, че можете да си позволите това момиче? — попита бижутерът, докато вадеше третия поднос.
Очите на Себ грейнаха за момент при вида на сапфира — заобиколен ог мънички диаманти в средата на черното кадифе.