— Понякога се чудя защо с баща ти пръснахме толкова пари, за да те образоваме. Какво лошо би могъл да стори Нолс?
— Разполага с информация, която може да срине компанията.
— Няма да посмее да разгласи инцидента. Направи ли го, никога няма да си намери работа в Сити.
— Не е нужно да го разгласява. Достатъчно е да обядва в клуба си с Алекс Фишър и след половин час лейди Вирджиния ще научи и най-малката подробност от онова, което се е случило в действителност онази нощ. И можеш да си сигурна, че ще запази най-сензационните моменти за съдебната зала, защото така ще срине не само теб, но и компанията. Мисля, че трябва да се смириш малко, майко, ако не искаш да прекарваш всеки ден в чудене кога бомбата най-сетне ще падне отгоре ти.
— Но Нолс вече ясно даде да се разбере, че ако Мелър не стане директор, ще напусне борда.
— В такъв случай на Мелър ще трябва да се предложи място в борда.
— Само през трупа ми.
— Ти го каза, майко, не аз.
Чук, чук. Чук. Хари отвори очи. Чук. Чук. Чук. На вратата ли се чукаше, или беше просто някакъв шум отвън? Чук, чук, чук. Определено се чукаше на вратата. И в чукането имаше настоятелност, която намекваше, че човекът от другата страна няма намерение да се отказва. Чук. Чук. Чук. Хари с неохота стъпи на студения линолеум, навлече халата и се затътри към вратата.
Макар да се изненада, когато отвори, се опита да не го покаже.
— Здрасти, Хари — каза зноен глас.
Хари се взираше невярващо в момичето, в което се беше влюбил преди двайсет години. Пред него стоеше абсолютно копие на Ема на двайсет — млада жена в палто от самур, под което май нямаше нищо друго. В едната си ръка държеше цигара, а в другата бутилка шампанско. "Хитри руснаци", помисли си Хари.
— Аз съм Алина — измърка тя и го погали по ръката. — С нетърпение очаквах да се запознаем.
— Мисля, че сте объркали стаята — каза Хари.
— Не, не мисля — отвърна Алина и се опита да се промъкне покрай него, но Хари не помръдна от мястото си, препречвайки ѝ пътя.
— Аз съм наградата ти за великолепната ти реч, Хари. Обещах на председателя, че ще те даря с нощ, която никога няма да забравиш.
— Вече го постигнахте — каза Хари и се зачуди за кой ли точно председател работи Алина.
— Не мога ли да направя нещо за теб. Хари?
— Нищо, за което да се сещам. Все пак благодарете на господарите си и им кажете, че просто не проявявам интерес.
Алина го погледна разочаровано.
— Може би момчета?
— Не. Благодаря.
— Пари? — предположи тя.
— Много мило. Но си имам достатъчно.
— С нищо ли не мога да те изкуся?
— Е. След като го споменахте, има нещо, което съм искал винаги, и ако господарите ви могат да ми го осигурят, аз съм техният човек.
— И какво е то. Хари? — попита тя и в гласа ѝ за първи път се прокрадна надежда.
— Нобеловата награда за литература.
Алина го погледна объркано. Хари не се стърпя, наведе се и я целуна по бузите, сякаш е любимата му леля. После затвори вратата и се мушна под завивката.
— Проклети жени — промърмори сърдито, неспособен да мигне.
— Търси ви някой си мистър Вон, мистър Клифтън — каза телефонистката. — Казва, че трябва спешно да говори с мистър Слоун, но той е на конференция в Йорк и ще се върне едва в петък.
— Свържете се със секретарката му и я помолете тя да поеме разговора.
— Сара не вдига телефона, мистър Клифтън. Мисля, че още не се е върнала от обедна почивка.
— Добре, свържете ме — с неохота рече Себ. — Добро утро, мистър Вон, с какво мога да ви помогна?
_ Аз съм старши съдружник от агенция за недвижими имоти "Савилс“ —каза Вон. — Трябва спешно да говоря с мистър Слоун.
— Не може ли да почака до петък?
— Не. Пред себе си имам две други оферти за Шифнал Фарм в Шропшър и тъй като наддаването приключва в петък, трябва да знам дали мистър Слоун все още проявява интерес.
— Ако ме запознаете с подробностите, мистър Вон, ще ги прегледам веднага — кача Себ и взе химикалката си.
— Ако обичате, предайте на мистър Слоун, че мистър Колингуд ще се радва да приеме офертата му за милион и шестстотин хиляди паунда, което означава, че трябва да имам депозит на същата сума до пет часа в петък, ако той все още се надява да спечели сделката.
— Милион и шестстотин хиляди — повтори Себ. Не беше сигурен, че е чул вярно сумата.
— Да. Разбира се. Това включва всичките хиляда акра, както и къщата.