Слезе от самолета пръв и не се изненада, че сър Алън го чакаше до стълбичката. Качиха се на задната седалка на чакащата кола и напуснаха летището, без никой да се опита да ги спре.
— Добро утро, Клифтън — кратко каза секретарят на кабинета и без нито дума повече му подаде неизбежния бележник и химикалка.
Хари написа имената (дванайсет), адресите (девет) и телефонните номера (двайсет и един), които се бяха запечатали в ума му през последните часове.
Провери внимателно списъка, преди да го връчи на сър Алън.
— Изключително съм ви благодарен — каза секретарят на кабинета. — И смятам, че ще останете доволен да научите, че добавих два абзаца в речта на външния министър, която ще изнесе пред ООН следващата седмица. Надявам се, че те ще подпомогнат каузата на мистър Бабаков. Между другото, забелязахте ли двамата охранители, които седяха от другата страна на пътеката в първа класа? Сложих ги да ви защитят, ако случайно се появи някаква неприятност.
— Не знам за никаква сделка за милион и шестстотин хиляди — каза Седрик. — А това едва ли е нещо, което бих забравил. Няма как да не се запитам какво е намислил Слоун.
— Нямам представа — каза Себастиан. — Но съм сигурен, че има някакво просто обяснение.
— И казваш, че ще се върне чак в петък?
— Точно така. Отиде на конференция в Йорк.
— Значи имаме два дни да проучим. Сигурно си прав, че има просто обяснение Но милион и шестстотин хиляди… И мистър Колингуд е приел офертата, така ли?
— Така каза мистър Вон от "Савилс".
— Ралф Вон е от старата школа и не би направил подобна грешка. — Седрик помълча и добави: — По-добре утре сутринта иди в Шифнал и започни да душиш. Започни с местната кръчма. Кръчмарят винаги знае всичко, което става в селото, а милион и шестстотин хиляди със сигурност ще са тема за разговор. След като говориш с него, провери местните агенти на недвижими имоти, но внимавай да не доближаваш Колингуд, Направиш ли го, Слоун със сигурност ще научи и ще реши, че се опитваш да му извъртиш номер. Мисля, че е най-добре да запазим случая между нас, защото може да се окаже нещо съвсем невинно. Когато се върнеш в Лондон, ела направо в Кадоган Плейс, за да ме запознаеш с резултатите, докато вечеряме.
Себ реши, че моментът не е подходящ да казва на Седрик, че за утре вечер е запазил маса за двама в "Мирабел". Часовникът удари шест, което означаваше, че Рос Бюканан чака отвън. Стана да си върви.
— Добра работа, Себ — каза Седрик. — Да се надяваме, че има просто обяснение. Но така или иначе, благодаря, че ме информира.
Себ кимна. Когато стигна до вратата и се обърна да каже довиждане, видя, че Седрик гълта хапче. Престори се, че не е забелязал.
10
На следващата сутрин Себ стана, облече се и излезе преди Сам да се е събудила.
Седрик Хардкасъл никога не пътуваше в първа класа. Но винаги позволяваше на старшите си директори да го правят, когато тръгват на дълъг път. Макар че си взе "Файнаншъл Таймс“ в Юстън, Себ само хвърли поглед на заглавията по време на тричасовия път до Шропшър. Умът му работеше върху това как най-добре да използва времето си, след като пристигне в Шифнал.
Влакът спря на гара Шрусбъри в единайсет и трийсет и Себ без колебание взе такси до Шифнал, вместо да чака прехвърлянето на друг влак, защото в този случай времето беше пари. Изчака градчето да остане зад тях, преди да изстреля първия си въпрос към шофьора.
— Коя е най-добрата кръчма в Шифнал?
— Зависи какво търсите, добра кльопачка или най-добрия ейл в графството.
— Винаги съм мислил, че за кръчмата може да се съди по съдържателя ѝ.
— В такъв случай трябва да е "Шифнал Армс" на Фред и Шийла Рамзи. Те въртят не само кръчмата, но и селото. Той е президент на местния клуб по крикет и навремето отвори боулинг зала в селото. Дори игра за графството на няколко пъти. А тя е член на общинския съвет. Но имайте предвид, че храната не е стока.
— Значи ще е "Шифнал Армс" — каза Себ. Облегна се назад и започна да обмисля стратегията си, като си даваше сметка, че Слоун не бива да научава, че не е в офиса.
Няколко минути преди дванайсет таксито спря пред "Шифнал Армс". Себ би дал на шофьора по-голям бакшиш, но не искаше да го запомнят.
Влезе в кръчмата, като се мъчеше да изглежда небрежно, което не бе лесно, когато си първият клиент за деня, и се вгледа внимателно в мъжа зад бара. Макар да бе над четирийсет, бузите и носът му показваха че редовно употребява стоката, която предлага, а шкембето предполагаше, че предпочита свински пай пред изтънчената храна. Човек трудно можеше да повярва, че този гигант някога е отворил боулинг в Шифнал.