11
След като си даде сметка, че до понеделник сутринта е свободен, Себастиан започна да планира изненадващ уикенд за Саманта. Прекара сутринта в резервиране на места за влакове, самолети, хотели и дори провери работното време на Райксмузеум. Искаше уикендът в Амстердам да е идеален, така че когато излязоха от митническата проверка, не обърна внимание на табелите за влаковете и автобусите, а тръгна направо към такситата.
— Седрик явно е останал доволен, когато си открил какво е намислил Слоун — каза Сам, докато таксито се включваше в трафика на изхода от летището. — Какво предстои според теб?
— Предполагам, че Слоун ще бъде изхвърлен днес, някъде към пет следобед.
— Защо в пет?
— Защото се надява точно тогава да приключи сделката с фермата в Шифнал.
— В това има почти елемент на гръцка трагедия — каза Сам. — Е, значи с малко късмет Слоун няма да го има, когато се върнеш на работа в понеделник.
— Почти със сигурност, защото Седрик ми каза, че първата ми работа сутринта е да се явя в кабинета му.
— Мислиш ли, че ще получиш мястото на Слоун? — попита Сам, докато таксито излизаше на магистралата.
— Възможно е. Но по всяка вероятност ще е временно назначение, докато Седрик намери някой по-опитен.
— Но щом си успял да разплетеш историята с Шифнал, може и да не си направи труда да търси друг.
— Това също е възможно и не бих се изненадал, ако в понеделник ми се наложи отново да хващам влака за Шрусбъри. Не трябваше ли да завием наляво по колелото?
— Не. Надясно — разсмя се Сам. — Не забравяй, че сме на континента. — Тя се обърна към Себ, който се беше вкопчил в облегалката на предната седалка, и сложи ръка на коляното му. — Извинявай. Понякога забравям за онази ужасна катастрофа.
— Добре съм — каза Себ.
— Този мистър Суон ми харесва. Може би няма да е зле да го задържиш на твоя страна.
— Седрик е на същото мнение. И ако всичко се нареди, вероятно ще построи зала на училището му — каза Себ, докато влизаха в предградията.
— Предполагам, че ще отседнем в "Амстел"? — каза Сам, когато пред тях се появи луксозният петзвезден хотел край река Амстел.
— Не. Това ще трябва да почака, докато не стана шеф на банката. Дотогава ще се задоволим с еднозвездния "Пансион дьо Канал", популярен сред многообещаващите млади бизнесмени. Ето го.
Таксито вече спираше пред малък пансион, сврян между магазин за плодове и зеленчуци и индонезийски ресторант. Сам се усмихна и каза:
— Много по-добре е от "Амстел".
След като се регистрираха, Себ помъкна багажа им до горния етаж, тъй като пансионът нямаше нито асансьор, нито носач. Отключи вратата на стаята и запали лампата.
— Същински палат — заяви Сам.
Себ не можеше да повярва колко малка е стаята.
Едва имаше място да застанат прави от двете страни на двойното легло.
— Много съжалявам — рече той. — Така ми се искаше уикендът да е перфектен.
Сам го прегърна.
— Понякога си такъв глупчо… Уикендът е перфектен. Предпочитам да сме млади и многообещаващи. Така има нещо, което да очакваме с нетърпение.
Себ се просна на леглото.
— Аз знам какво очаквам с нетърпение.
— Посещение в Райксмузеум ли? — предположи Сам.
— Искали сте да ме видите? — каза Слоун, след като влезе в кабинета на председателя. Не изчака да му предложат да седне.
Седрик погледна шефа на отдел "Недвижими имоти". Но не се усмихна.
— Току-що приключих с четенето на месечния ви отчет.
— Две цяло и два процента ръст спрямо предишния месец — напомни му Слоун.
— Много впечатляващо. Но се питам дали не бихте се справили още по-добре, ако…
— Ако какво, господин председател? — рязко попита Слоун.
— Ако в отчета ви беше включена и Шифнал Фарм — каза Седрик и взе брошурата от бюрото си.
— Шифнал Фарм ли? Сигурен ли сте, че това е някой от моите имоти, а не на Клифтън? — попита Слоун и нервно докосна възела на вратовръзката си.
— Абсолютно сигурен съм, че е от вашите, Слоун. Не съм сигурен обаче дали е на банката.
— Накъде биете? — попита Слоун, който внезапно зае отбранителна позиция.
— Току-що говорих с Ралф Вон, старши съдружник в "Савилс". Той потвърди, че сте предложили милион и шестстотин хиляди за имота, като банката е гарант.
Слоун се размърда неспокойно.
— Напълно прав сте, господин председател, но тъй като сделката не е приключена, няма да получите всичките подробности, докато не ви пратя следващия си месечен отчет.
— Една от подробностите, която ще се наложи да ми обясните, е защо сметката е регистрирана на клиент в Цюрих.