— А, да — каза Слоун. — Съвсем прав сте, действаме от името на швейцарски клиент, който предпочита да запази анонимност, но банката взема три процента комисиона за всяка сделка, която извършваме за конкретния клиент.
— И не ми се наложи да се ровя много — каза Седрик и потупа купчината листа на бюрото пред себе си, — за да открия, че въпросният клиент е извършил други шест транзакции през последната година и си е докарал доста добра печалба.
— Но нали това е работата на отдела ми! — запротестира Слоун. — да носим печалба на клиентите си, като в същото време прибираме добра комисиона за банката!
— Точно така — каза Седрик, като се мъчеше да запази спокойствие. — Жалко само, че сметката на швейцарския ни клиент е на ваше име.
— Как е възможно да го знаете? Клиентските сметки в Швейцария не са на име, а с номер! — изтърси Слоун.
— Не знаех. Но вие току-що потвърдихте най-лошите ми страхове, така че номерът ви не мина.
Слоун скочи от стола.
— Направих двайсет и три процента печалба за банката през последните десет месеца!
— И ако изчисленията ми са верни — отвърна Седрик, — сте направили още четирийсет и един процента за себе си през същия период. И имам чувството, че Шифнал Фарм щеше да е най-големият ви удар.
Слоун рухна на стола и на лицето му се изписа отчаяние.
— Но…
— Съжалявам, че трябва да ви съобщя неприятната новина — продължи Седрик, — но тази сделка за вашия швейцарски клиент няма да се осъществи, защото преди няколко минути се обадих на мистър Вон от "Савилс" и оттеглих офертата.
— Но можехме да изкараме огромна печалба от тази сделка — каза Слоун и погледна дръзко началника си. — Може би почти един милион паунда.
— Не мисля, че искахте да кажете "да изкараме" — каза Седрик. — По-скоро имахте предвид "да изкарам", макар че рискувате пари на банката, а не свои собствени.
— Но вие знаете само половината от фактите.
— Мога да ви уверя, Слоун, че благодарение на мистър Суон знам всички факти.
Слоу и бавно се надигна от стола си и изсъска:
— Вие сте един стар глупак. Нямате абсолютно никаква представа от модерно банково дело. Колкото по-скоро дадете път на някой по-млад, толкова по-добре.
— Несъмнено след време ще го направя — каза Седрик, докато се изправяше срещу противника си. — Но в едно съм сигурен. Този по-млад вече няма да сте вие.
— Ще съжалявате за това — каза Слоун. Навеле се над бюрото и изгледа свирепо председателя.
— Не си губете времето да ме заплашвате, Слоун. Много по-опитни хора от вас са опитвали и са претърпели неуспех — каза Седри, като повишаваше тон с всяка следваща дума. — Остава ви да направите само едно: да разчистите бюрото си и да напуснете в рамките на следващите трийсет минути, защото ако не го направите, лично ще изхвърля всичките ви вещи на улицата.
— Чакайте обаждане от адвокатите ми — почти извика Слоун, докато се обръщаше да си тръгне.
— Не мисля, освен ако не желаете да прекарате следващите няколко години в затвора, защото можете да сте сигурен, че ако този стар глупак съобщи за поведението ви на етичната комисия на Централната банка, никога вече няма да си намерите работа в Сити.
Слоун се обърна пребледнял и подобно на комарджия, на когото му е останал само един чип. Реши да опита шанса си за последен път.
— Но аз още мога да спечеля състояние за банката, ако само…
— Двайсет и пет минути — почти извика и Седрик; едва се сдържаше. Залитна напред и се хвана за ръба на бюрото.
Слоун не помръдваше. Седрик отвори чекмеджето и извади шишенце с хапчета. Помъчи се да отвърти капачката, но изпусна шишенцето на бюрото. Двамата гледаха как то се търкулна и падна на пода. Седрик се опита да си налее вода, но вече нямаше сила да вдигне гарафата.
— По… мощ… — завалено каза той и погледна Слоун. Слоун не помръдваше и го наблюдаваше внимателно.
Седрик залитна, направи крачка назад и падна тежко, задъхваше се. Слоун бавно заобиколи бюрото, без да откъсва поглед от председателя, който лежеше и се бореше за живота си. Вдигна шишенцето и отвъртя капачката. Седрик го зяпна невярващо, когато изсипа хапчетата на пода така, че той да не може да ги достигне. После избърса празното шишенце с кърпата си и го сложи в ръката на председателя.
Наведе се и се заслуша в дишането на Седрик — то едва се долавяше. Седрик се опита да вдигне глава, но можеше само да гледа безпомощно как Слоун събира от бюрото му листата, по които беше работил през последните двайсет и четири часа. Слоун се обърна и бавно се отдалечи, без да поглежда назад, избягваше погледа, който сякаш прогаряше дупки в него.