Излезе в коридора. Нямаше жива душа. Затвори тихо вратата и тръгна да търси секретарката. Шапката и палтото ѝ не бяха на закачалката, така че предположи, че си е тръгнала. Опита се да запази спокойствие, докато вървеше по коридора, но на челото му беше избила пот и усещаше как сърцето му бие като лудо.
Спря за момент и се ослуша като хрътка, душеща за опасност. Реши да се подсигури и извика:
— Има ли някой?
Гласът му отекна от високия таван, сякаш се намираше в концертна зала. Отговор не последва. Слоун провери кабинетите на директорите един по един — всички бяха заключени. Никой на последния етаж освен Седрик не би се задържал на работа в шест часа в петък вечер. Слоун знаеше, че в сградата все още има младши служители, които не биха се осмелили да си тръгнат преди шефовете си, но никой от тях не би и помислил да досажда на председателя, а чистачките щяха да дойдат чак в пет сутринта в понеделник. Оставаше само нощният портиер Стенли, който нямаше да помръдне от удобния си стол на рецепцията, освен ако в сградата не избухне пожар.
Слоун взе асансьора до партера и видя, че Стенли кротко е задрямал. Не го събуди.
— Райксмузеум — каза Сам, докато влизаха в Холандската национална галерия. — има една от най-добрите колекции в света. Най-популярни са картините на Рембранд, но работите на Вермеер, Де Витте и Стеен също са сред най-великолепните примери на холандската живопис, които могат да се видят.
Хванати за ръце, двамата тръгнаха бавно из огромната галерия. Сам често спираше да посочи някой персонаж или характерна особеност на определена творба, без нито веднъж да се консултира със справочника. Всеки път, когато другите посетители обръщаха глави към нея — а това ставаше често, — на Себ му се искаше да извика: "И освен това е умна!"
В другия край на галерията се беше събрала малка тълпа и се възхищаваше на някаква картина.
— "Нощна стража" — каза Сам. — Шедьовър и може би най-известната картина на Рембранд. Уви. Никога няма да разберем как е изглеждал оригиналът, защото по-късно подрязали картината, за да се побере между две колони в Градския съвет.
— Трябвало е да съборят колоните — каза Себ, който не можеше да откъсне очи от групата фигури, наобиколили изискано облечен мъж, носещ фенер.
— Жалко, че не си бил в Градския съвет — каза Сам, докато пристъпваха в следващото помещение. — А това е картина, която ще бъде включена в дисертацията ми — продължи тя, когато спряха пред едно голямо платно. — Направо да не повярваш, че Рубенс е завършил картината за един уикенд, защото в понеделник трябвало да присъства на подписването на мирния договор между англичаните и испанците. Повечето хора нямат представа, че освен художник той е бил и дипломат.
Себ имаше чувството, че трябва да си води бележки. Но умът му беше зает с други неща.
— Тази е от любимите ми — каза Сам, когато спря пред "Сватбата на Арнолфини".
— Виждал съм я някъде — каза Себ.
— А, значи се случва и да ме слушаш понякога. Видя я, когато ходихме в Националната галерия миналата година.
— Тогава какво прави тук?
— Сигурно гостува — каза Сам, — но само за още един месец — добави тя, след като се зачете в надписа на стената до картината. — Но по-важното е дали си спомняш какво ти казах за нея тогава?
— Да. Че това е сватба на богат търговец и че на Вай Енк явно му е било поръчано да отрази събитието.
— Не е зле — каза Сам. — Иначе казано, Ван Ейк е вършил работата на съвременните сватбени фотографи.
Себ понечи да каже нещо. Но тя добави:
— Само виж плата на роклята на младоженката и жичките, с които е обшита дрехата на младоженеца. Можеш едва ли не да ги усетиш.
— Булката ми се вижда доста бременна.
— Много си наблюдателен, Себ! Но всеки богат мъж по онова време е трябвало да е сигурен, че жената, която е избрал за своя съпруга, е в състояние да роди наследник на семейното състояние.
— Холандците са били много практични — отбеляза Себ. — Ами ако не си богат?
— От по-долните класи се е очаквало да се държат по-прилично.
Себ коленичи пред картината и погледна нагоре към Сам.
— Саманта Етел Съливан, обожавам те и винаги ще те обожавам и най-голямото ми желание е да станеш моя съпруга.
Сам се изчерви, наведе се и прошепна:
— Ставай, идиот такъв. Всички ни зяпат.
— Не и докато не отговориш на въпроса ми.
Посетителите бяха спрели да гледат картините и чакаха отговора.