— Разбира се, че ще се омъжа за теб — каза тя. — Обичам те от деня, в който ме арестуваха заради теб.
Неколцина от зяпачите погледнаха доста объркано и се опитаха да си преведат думите ѝ.
Себ стана, извади от джоба на сакото си малка червена кожена кутийка и ѝ я подаде. Когато Сам я отвори и видя изящния син сапфир, обкръжен от диаманти, като никога остана без думи.
Себ извади пръстена и го сложи на средния пръст на лявата ѝ ръка. Когато се наведе да целуне годеницата си, бе възнаграден от аплодисменти. Докато се отдалечаваха, хванати за ръка, Саманта погледна назад към картината и се запита дали да не му каже.
12
— Мога ли да ви попитам по кое време си тръгнахте от офиса в петък вечерта, сър?
— Трябва да е било някъде към шест, инспекторе — отвърна Слоун.
— А в колко беше срещата ви с мистър Хардкасъл?
— В пет. Винаги се срещаме в пет в последния петък на месеца, за да обсъдим резултатите на отдела ми.
— И когато го оставихте, той в добро настроение ли ви изглеждаше?
— В отлично — отвърна Слоун. — Месечните ми резултати бяха с две цяло и два процента по-добри и му обясних подробностите около един нов проект, по който работех. Много се развълнува.
— Според патолога смъртта е настъпила около шест часа в петък вечер, така че вие трябва да сте последният, който го е видял жив.
— В такъв случай мога само да съжалявам, че срещата ни не продължи малко повече — каза Слоун.
— Наистина. Мистър Хардкасъл взе ли някакви хапчета, докато бяхте при него?
— Не. Макар всички да знаехме, че Седрик има проблеми със сърцето, той нарочно не вземаше лекарствата си пред членове на екипа.
— Странно, че хапчетата бяха пръснати по пода на кабинета му. А празното шишенце беше в ръката му. Защо не е успял да вземе поне едно?
Слоун премълча.
— А нощният портиер Стенли Дейвис ми каза, че сте се обадили в събота сутринта да попитате дали не е пристигнала пратка за вас.
— Да, обадих се. Трябваше ми един документ за среща, която беше насрочена за понеделник сутринта.
— Беше ли пристигнал?
— Да. Но едва днес сутринта.
— Мистър Дейвис каза, че никога преди не сте се обаждали в събота сутринта.
Слоун не се хвана на въдицата и си премълча.
— Патологът издаде смъртен акт, според който мистър Хардкасъл е умрял от инфаркт, и не се съмнявам, че съдебният лекар ще потвърди заключението му.
Слоун пак не каза нищо.
— Мистър Слоун, мога ли да приема, че през следващите няколко дни ще бъдете на разположение, ако се наложи да ви задам още въпроси?
— Можете, макар че смятах утре да пътувам до Хъдърсфийлд, за да изкажа съболезнованията си на вдовицата на мистър Хардкасъл и да видя дали мога да ѝ помогна по някакъв начин с уреждането на погребението.
— Колко мило от ваша страна. Е, мистър Слоун, остава ми да разпитам още един-двама души, след което ще ви оставя.
Слоун изчака инспектора да излезе от кабинета му и да затвори вратата, след което вдигна телефона.
— Искам документите готови за подпис до края на работния ден.
— В момента хората ми работят по тях, сър.
Второто обаждане на Слоун беше до Ралф Вон от "Савилс", който изказа съболезнованията си, но не се впусна в подробности около разговора си със Седрик Хардкасъл в петък следобед.
— Нашите мисли също са със Седрик и семейството му — каза Слоун. — Но последното, което ми каза в петък вечерта, беше да се погрижа да приключа сделката за Шифнал Фарм.
— Несъмнено знаете, че той оттегли офертата на банката в петък следобед, което беше, меко казано, смущаващо.
— Това е било преди да успея да го запозная с всички подробности и знам, че той възнамеряваше веднага да ви се обади днес сутринта.
— В такъв случай съм склонен да продължа крайния срок с още една седмица, но не повече — наблегна Вон.
— Много мило от ваша страна, Ралф. Можете да сте сигурен, че депозитът от сто и шейсет хиляди ще бъде при вас още днес и ще трябва само да чакаме дали някой няма да предложи по-висока цена.
— Не мога да си представя, че ще се намери такъв — каза Вон. — Но трябва да попитам дали имате правомощията да правите оферта за милион и шестстотин хиляди от името на банката.
— Мой дълг е да се погрижа последното желание на Седрик да бъде изпълнено — каза Слоун и затвори телефона.
Третото и четвъртото му обаждане бяха до двамата най-големи акционери на банката, които казаха, че биха го подкрепили, но само ако мисис Хардкасъл направи същото.
— Документите ще са на бюрото ви за подпис до края на работния ден утре — увери ги той.