Петото обаждане на Слоун беше до "Банка на Цюрих" в Швейцария.
Сутринта Себ се обади на майка си от офиса и ѝ съобщи новината.
— Ужасно съжалявам — каза Ема. — Знам колко много се възхищаваше на Седрик.
— Все си мисля, че дните ми във "Фартингс" са преброени, особено ако мястото на Седрик се заеме от Ейдриън Слоун.
— Просто недей да вириш глава и помни, че е много трудно да нахвърлиш човек, който си върши работата добре.
— Личи си, че не познаваш Слоун. Той би изхвърлил Уелингтън на сутринта преди битката при Ватерлоо, ако това му гарантира, че ще стане генерал.
— Не забравяй, че Рос Бюканан е все още заместник-председател на борда и най-вероятно също ще се кандидатира за мястото на Седрик.
— Дано да си права — каза Себ.
— Сигурна съм, че Седрик е държал Рос в течение на действията на Слоун. И ми кажи кога и къде ще е погребението — двамата с баща ти искаме да присъстваме.
— Съжалявам, че ви безпокоя в подобен момент, мисис Хардкасъл. Но и двамата знаем, че Седрик не би очаквал нещо друго от мен.
Берил Хардкасъл се уви плътно във вълнения си шал и се облегна назад, като почти изчезна в голямото кожено кресло, и прошепна:
— Какво искате да направя?
— Нищо прекалено натоварващо — каза Слоун. — Просто да подпишете няколко документа. Зная, че преподобният Джонсън чака да ви запознае със службата. Единствената му тревога е, че църквата не е достатъчно голяма, за да побере енориашите. Както и всички приятели и колеги на Седрик, които ще дойдат от Лондон в четвъртък.
— Той не би искал да пропускат работен ден заради него — каза Берил.
— Не ми даде сърце да ги спра.
— Много мило от ваша страна.
— Той напълно го заслужава — каза Слоун. — Но остава един малък въпрос, за който трябва да се погрижим. — Извади три дебели документа от куфарчето си.
— Просто ми трябва подписът ви, така че банката да продължи нормалната си работа.
— Не може ли да почака до следобед? — попита Берил. — Синът ми Арнолд пътува от Лондон. Както вероятно знаете, той е кралски юрисконсулт и обикновено ме съветва по въпросите, свързани с банката.
— Боя се, че не — каза Слоун. — Ще трябва да взема влака до Лондон в два часа, ако искам да спазя всички срещи, уговорени от мистър Хардкасъл. Ако това ще ви помогне, с готовност ще пратя копия от документите в кабинета на Арнолд веднага щом се върна в банката. — Той хвана ръката ѝ. — Просто подписите ми трябват, мисис Хардкасъл. Разбира се, прочетете документите, ако имате някакви съмнения.
— Предполагам, че всичко е наред — каза Берил и взе подадената ѝ от Слоун писалка, без да се опитва да прочете гъсто изписания с малки букви текст. Слоун излезе и помоли викария да дойде при тях. После клекна до мисис Хардкасъл. Обърна на последната страница на първия документ и посочи пунктираната линия. Берил подписа и трите документа в присъствието на преподобния Джонсън, който невинно стана свидетел на процедурата.
— Ще се видим в четвъртък — каза Слоун, докато се изправяше, — когато ще си спомним с възхищение и благодарност всичко, което постигна Седрик в забележителния си живот После излезе и остави възрастната дама в компанията на викария.
— Мистър Клифтън, бихте ли ми казали къде бяхте в пет часа вечерта в петък?
— В Амстердам с приятелката си Саманта. На посещение в Райксмузеум.
— Кога видяхте за последен път мистър Седрик Хардкасъл?
— Отидох в дома му на Кадоган Плейс малко след осем вечерта във вторник, след като се върнах от Шифнал в Шропшър.
— Мога ли да ви попитам защо мистър Хардкасъл е искал да го посетите извън работно време, когато бихте могли да го направите на следващата сутрин в офиса?
Този път Себастиан не отговори веднага. Нищо не му пречеше да каже, че са се виждали по въпрос, засягащ единствено банката, и инспекторът щеше да продължи нататък.
— Проверявах една сделка, за която председателят имаше причини да смята, че старши служител на банката работи зад гърба му.
— И открихте ли, че опасенията му са верни и въпросният човек наистина работи зад гърба на мистър Хардкасъл?
— Да.
— Да не би случайно да става въпрос за мистър Ейдриън Слоун?
Себ премълча.
— И как реагира мистър Хардкасъл, след като му качахте какво сте открили?
— Предупреди ме, че смята да уволни въпросния човек на следващия ден и ме посъветва да съм колкото се може по-далеч от офиса по това време.
— Защото е щял да изхвърли началника ви?