— Поради което и бях в Амстердам в петък вечер — каза Себ, подминавайки въпроса. — За което сега съжалявам.
— Защо?
— Защото ако бях отишъл в офиса през онзи ден, може би щях да спася мистър Хардкасъл.
— Смятате ли, че мистър Слоун би го спасил, ако се озовеше в същото положение?
— Баща ми винаги казва, че един полицай никога не бива да задава хипотетични въпроси.
— Не всеки от нас е в състояние да разреши престъпление със същата лекота, с която го прави инспектор Уоруик.
— Да не мислите, че Слоун е убил мистър Хардкасъл? — попита Себ.
— Не, не мисля — отвърна инспекторът. — Макар че има вероятност да е бил в състояние да спаси живота му. Но дори на инспектор Уоруик би му било трудно да го докаже.
Негово преосвещенство Ашли Тадуорт, епископ на Хъдърсфийлд, изкачи шестте стъпала и зае мястото си на амвона, докато изпълняваха последните стихове на химна "Остани с мен".
Погледна надолу към събралото се множество и изчака всички да млъкнат. Някои, които не бяха успели да си намерят място, стояха прави между пейките, а пристигналите със закъснение се бяха скупчили в дъното на църквата. Това говореше красноречиво за човека, когото изпращаха.
— Естествено, погребенията са тъжни събития — започна епископът. — Още повече когато починалият е водил безупречен живот, което може да направи изричането на прощалните слова трудна задача. Това не беше проблем за мен, когато подготвях речта си за живота, за образцовия живот на Седрик Артър Хардкасъл.
— Ако оприличим живота на Седрик на банков отчет, когато остави този свят, всяка сметка беше в безупречно състояние. Откъде да започна невероятната история на този забележителен йоркшърец?
Огледа присъстващите и продължи:
— Седрик напусна училище на петнайсетгодишна възраст и постъпи на работа при баща си във "Фартингс Банк". Винаги се обръщаше към баща си със "сър", както на работа, така и у дома. Всъщност баща му се оттегли точно навреме, за да не му се налага да нарича сина си "сър".
Сред събралите се премина лек смях.
— Седрик започна кариерата си като младши стажант. Две години по-късно стана касиер, преди още да е навършил възраст да си отвори банкова сметка. По-нататък стана последователно заместник-началник и началник на клон, а после и областен инспектор, преди да стане най-младият директор в историята на банката. И никой не се учуди, когато стана председател на борда на банката на четирийсет и две годишна възраст — позиция, на която остана през последните двайсет и три години. През този период той превърна "Фартингс" от местна банка в малко градче в Йоркшър в една от най-уважаваните финансови институции в лондонския Сити. И ще ви кажа нещо, което не би се променило дори ако Седрик беше застанал начело на Централната банка, неизменното му мото, че ако се погрижиш за пенитата, паундовете сами ще се погрижат за себе си.
— Размина ли ни се според вас? — нервно попита Слоун.
— Ако питате дали всичко, което направихте през последните четири дни, е законно и чисто, отговорът е да.
— Имаме ли кворум?
— Имаме — каза Малкълм Аткинс, главният юрисконсулт на банката. — Изпълнителният директор, секретарят на компанията и шестима неизпълнителни директори ви чакат в заседателната зала. Между другото — добави той, — ще ми е много интересно да науча какво сте им казали, когато изказаха мнението, че може би ще е по-добре днес да присъстват на погребението в Хъдърсфийлд вместо на срещата на борда в Лондон.
— Казах им просто, че изборът си е техен, че могат да гласуват за място на този свят или на онзи.
Аткинс се усмихна и си погледна часовника.
— Трябва да вървим. Почти десет е.
Двамата излязоха от кабинета на Слоун и мълчаливо тръгнаха по застлания с дебела пътека коридор. Когато Слоун влезе в заседателната зала, всички станаха както бяха правили винаги при влизането на покойния председател.
— Господа — започна секретарят на компанията, след като всички отново заеха местата си, — тази извънредна среща бе свикана поради една-единствена причина, а именно…
— Винаги, когато си мислим за Седрик Хардкасъл — продължи епископът. — трябва да помним най-вече едно. Той бе най-типичен йоркшърец. Ако Второто пришествие станеше в Хедингли през полувреме на мач на "Розите", той нямаше да се изненада. Седрик вярваше непоколебимо, че Йоркшър е отделна страна, а не графство. Всъщност той смяташе, че "Фартннгс" е станала международна банка не когато отвори клон в Хонконг, а в Манчестър. Епископът изчака смехът да утихне и продължи: