— Само минути преди да бъде изхвърлен — каза Слоун. Погледна младежа и добави: — А ти можеш да му правиш компания. До един час да напуснеш банката и се погрижи в стаята да не остава нищо, което дори да намеква за съществуването на Клифтън.
Върна се гневно в кабинета си и седна зад бюрото. Очакваха го още пет плика, всички с означение "Лично".
— Срещал съм се със Седрик Хардкасъл само пет-шест пъти, предимно на светски събития — каза Сол Кауфман. — Никога не сме правили бизнес заедно, но би ми се искало, защото той бе един от малцината в Сити, които все още вярваха, че сделка се сключва с ръкостискане, а не с договор.
— Дори договор едва ли ще означава сключване на сделка с новия председател на борда — каза Себ.
— Никога не съм се срещал с Ейдриън Слоун. Познавам го само по репутация. Той ли е причината да искаш да ме видиш така спешно?
— Да, сър — каза Себ. — Проучвах голяма сделка, свързана със Слоун, когато председателят получи инфаркт.
— В такъв случай ме запознай подробно с нещата, без да изпускаш нищо.
Себ разказа на мистър Кауфман как бе приел обаждането от Ралф Вон от "Савилс", от което бе разбрал какво е намислил Слоун. И как на следващата сутрин по заръка на Седрик бе отишъл до Шифнал, как се бе срещнал с мистър Суон и как беше открил защо Слоун е готов да плати такава висока цена за ферма с площ хиляда акра в Шропшър.
Когато приключи, на лицето на Кауфман се появи загадъчна усмивка.
— Възможно ли е мистър Суон да се е натъкнал случайно на нещо, което всички ние сме пропуснали? Ще разберем скоро, защото се очаква правителството да обяви решението си през следващите няколко седмици.
— Но ние не разполагаме със седмици, а само с два дни. Не забравяйте, че офертите се приемат до утре в пет.
— Значи искаш да предложа по-висока оферта от тази на Слоун въз основа на това, че е възможно мистър Суон да е надушил какво е планирало правителството?
— Седрик беше готов да поеме този риск.
— И за разлика от Слоун, Седрик Хардкасъл имаше репутацията на предпазлив човек. — Кауфман събра длани като в молитва и когато молитвата му бе чута. Каза: — Трябва да проведа няколко разговора, преди да взема окончателно решение, така че ела отново в кабинета ми утре следобед в пет без двайсет. Ако съм убеден, ще продължим нататък.
— Но тогава ще е твърде късно.
— Не мисля — рече Кауфман.
Себ излезе от банката замаян. Изобщо не бе убеден, че Кауфман ще се съгласи на сделката. Но нямаше към кого другиго да се обърне.
Бързаше да се прибере. Искаше да сподели със Саманта всичко, което се бе случило от излизането му сутринта. Тя винаги виждаше нещата от различен ъгъл и често му излизаше отляво, както звучеше един от любимите ѝ американски изрази.
Докато Сам приготвяше вечерята, Себ и разказа кой е присъствал на погребението и още по-важно, кой не и какво са правили Слоун и приятелчетата му, докато той е бил в Хъдърсфийлд… и защо сега си търси работа.
Когато най-сетне спря да крачи напред-назад из кухнята и седна, Сам каза:
— Винаги си знаел, че Слоун е подлец, така че не би трябвало да те изненадва, че е свикал среща на борда, когато всички, които биха му се противопоставили, са били извън града. Обзалагам се, че майка ти би се усетила.
— Усети се, но вече беше твърде късно. Но аз още си мисля, че можем да бием Слоун в собствената му игра.
— Не в собствената му игра — каза Сам. — Опитай се да помислиш какво би направил Седрик в тази ситуация. А не Слоун.
— Но ако искам да го бия. Трябва да мисля като него.
— Възможно е. Но това не означава, че трябва да действаш като него.
— Шифнал Фарм е възможност, която се появява веднъж в живота.
— Това не е достатъчна причина да пълзиш в една и съща канавка със Слоун.
— Но, Сам, може никога повече да не ми се отвори такъв шанс.
— Разбира се, че ще се отвори, Себ. Мисли дългосрочно и ще разбереш разликата между Ейдриън Слоун и Седрик Хардкасъл. Защото съм абсолютно сигурна в едно — малцина ще присъстват на погребението на Слоун.
Петъкът се оказа най-дългият ден в живота на Себастиан. Той почти не мигна през нощта и се мъчеше да налучка какво е намислил Кауфман.
Когато Сам отиде на лекции, Себ остана да се мотае в апартамента, като се преструваше, че чете сутрешния вестник, прекара необичайно много време в миене на няколкото чинии от закуска и дори излезе да потича в парка, но когато се върна, все още тъкмо минаваше единайсет.