Взе душ, обръсна се и отвори консерва печен боб. Непрекъснато поглеждаше часовника си, но секундарникът продължаваше да се движи все с една и съща скорост.
След така наречения обяд се качи в спалнята, извади от гардероба най-елегантния си костюм, облече изгладена бяла риза и си сложи старата си ученическа вратовръзка. Накрая излъска обувките си така, че и старши сержант би се гордял с тях.
В четири часа беше на спирката в очакване на автобус 4, който да го откара до Сити. Слезе при „Сейнт Пол" и макар да вървеше бавно, в 16:25 беше пред банката на Кауфман на Чийпсайд. Не му остана нищо друго, освен да направи обиколка на преките. Минаването покрай толкова много познати институции в Сити му напомни колко много му харесваше да работи в Скуеър Майл. Опита се да не мисли, че може да остане безработен дълго време.
В 16:38 влезе в банката и застана пред рецепционистката.
— Имам среща с мистър Кауфман.
— Кой мистър Кауфман по-точно? — с топла усмивка го попита тя.
— Председателят.
— Благодаря, сър. Моля, седнете, ще му съобщя, че сте тук.
Себ закрачи из фоайето, загледан в друг секундарник, който описваше по-голям кръг, но пак със същата скорост. Мислите му бяха прекъснати от потупване по рамото.
— Председателят ни чака в кабинета си. Ще те заведа.
Себ беше впечатлен, че Вик не каза "баща ми". Усети, че дланите му се потят, и докато асансьорът пълзеше бавно към последния етаж, ги избърса в панталоните си. Когато влязоха в кабинета, завариха мистър Кауфман ма телефона.
— Трябва да говоря с един колега, преди да взема решението, мистър Слоун. Ще ви се обадя отново към пет. — Себ го погледна с ужас, но Кауфман сложи пръст на устните си. — Ако е удобно.
Слоун затвори, но незабавно вдигна отново слушалката и набра номер, без да минава през секретарката.
— Ралф, Ейдриън Слоун се обажда.
— Помислих си, че сте вие — каза Вон и погледна часовника си. — Ще бъдете доволен да научите, че през целия ден никой не се е обаждал за Шифнал Фарм. Остават само още петнайсет минути и мисля, че можем да приемем, че имотът е ваш. Ще ви се обадя малко след пет, за да се разберем как ще се оправим с документацията.
— Нищо против — каза Слоун, — но не се изненадвайте, ако ви даде заето, когато ми звъннете, защото в момента работя по сделка, която е по-голяма и от Шифнал Фарм.
— Но ако някой реши да даде оферта между сега и пет…
— Това няма да се случи — заяви Слоун. — Просто се погрижете да пратите договора във „Фартинг" в понеделник сутринта. Ще ви очаква чек.
— Пет без десет е — каза Вик.
— Търпение, дете — каза старецът. — Само едно нещо е от значение, когато се опитваш да приключиш сделка. Избирането на подходящия момент. — Облегна се назад и затвори очи, макар да бе нащрек. Беше наредил на секретарката си да не го безпокоят при никакви обстоятелства между пет без десет и пет и десет. Нито Вик, нито Себ не казаха нито дума.
Внезапно очите на Сол се отвориха и той изправи гръб. Провери дали двата телефона на бюрото му са поставени точно там, където ги искаше. В пет без шест се наведе напред и вдигна черния телефон. Набра номера на агенция на недвижими имоти от Мейфеър и поиска да говори със старшия съдружник.
— Мистър Кауфман, какво неочаквано удоволствие — каза Вон. — С какво мога да ви помогна?
— Като начало да ми кажете колко е часът, мистър Вон.
— Според мен е пет без пет — отвърна озадачен глас.
— Защо питате?
— Защото исках да съм сигурен, че още приемате оферти за Шифнал Фарм в Шропшър.
— Разбира се, че приемаме. Но трябва да ви предупредя. че вече имаме оферта за милион и шестстотин хиляди паунда от друга банка.
— В такъв случай предлагам милион шестстотин и десет хиляди.
— Благодаря, сър — каза Вон.
— А сега колко е часът?
— Пет без три.
— Моля задръжте, мистър Вон, търсят ме по другата линия. Няма да се бавя.
Кауфман остави черната слушалка на бюрото си, вдигна червената и набра номер.
— Ейдриън Слоун — отговори глас след третото позвъняване.
— Мистър Слоун, обаждам се да питам за нигерийските петролни акции, които банката ви предлага на избрани инвеститори. Както казах по-рано, възможността ми изглежда изключително вълнуваща. Каква е максималната инвестиция, която позволявате на една институция?
— Два милиона паунда, мистър Кауфман. Бих ви предложил и повече, но повечето от акциите вече са разпродадени.
— Можете ли да задържите за момент, докато се консултирам с един колега?
— Разбира се, мистър Кауфман.