Вирджиния затвори и се замисли за приятелката си. Нe се бяха виждали много след последното ѝ посещение в Мейбълторп Хол, когато съпругът на Присила Робърт се държа така отвратително. И по-лошо, оттогава Робърт бе преминал на страната на врага. Не само че беше в борда на "Барингтън Шипинг", но и бе изиграл важна роля в освобождаването на представителя ѝ майор Фишър като директор.
И сякаш за да влоши нещата още повече, бе настоял Присила да замине с него на първото плаване на "Бъкингам" до Ню Йорк, въпреки че Вирджиния ѝ бе споделила, че са ѝ отказали първокласна каюта. Когато се прибра, Присила каза на Вирджиния, че през първата нощ на плаването нещо много се било объркало, но Робърт отказал да сподели с нея. Вирджиния се зарече да стигне до дъното на историята, но трябваше да чака, защото в момента бе взела на мушка не Ема Клифтън, а Боб Бингам.
Когато няколко дни по-късно се появи в апартамента ѝ, Присила изброи куп бедствия, случили се по време на пътуването, включително една ужасна вечеря, която трябвало да изтърпи с онази кариеристка Ема Клифтън. Храната не ставала за ядене, виното имало привкус на корк, а персоналът сякаш бил взет от квартални кръчма. Присила обаче я увери, че била поставила мисис Клифтън на мястото ѝ, и то няколко пъти.
— А разбра ли какво всъщност се е случило през първата нощ? — попита Вирджиния.
— Не, но чух Робърт да казва на един от другите директори, че ако истината някога излезе наяве, председателят на борда ще трябва да се оттегли и че дори компанията може да се изправи пред банкрут. Това със сигурност ще ти помогне за иска ти за клевета.
Вирджиния не бе казала на приятелката си, че делото е замразено, защото изключително скъпите ѝ адвокати смятаха, че шансовете ѝ да спечели не са по-добри от петдесет на петдесет а последното ѝ банково извлечение ѝ бе напомнило, че не е достатъчно силна финансово, за да поеме този риск. Но за онова, което беше замислила на Боб Бингам, изгледите ѝ за успех бяха повече от петдесет на петдесет. Той щеше да се раздели поне с половината от състоянието си, а това не бе всичко. И след като се справеше с него, Вирджиния щеше да насочи вниманието си към Ема Клифтън и инцидента с военните. Но ако искаше планът ѝ за Боб Бингам да успее, трябваше отново да прибегне до услугите на майор Алекс Фишър, който мразеше фамилията Барингтън почти колкото нея.
Боб Бингам не остана очарован, когато Присила заяви, че ще отседне за няколко дни в къщата им в Болтънс, за да прекара известно време с Вирджиния. Усещаше, че онази жена е намислила нещо, и не беше много трудно да се досети какво точно.
Единственото добро в заминаването на Присила за цяла седмица бе, че щеше да може да покани Клайв за няколко дни в Мейбълторп Хол. Клайв наскоро бе повишен и вече не разчиташе на издръжката на Боб. Всъщност трагичната смърт на Джесика беше причината той да стане така яростно независим. Боб почти не бе виждал сина си от онази ужасна нощ, когато Джесика Клифтън бе отнела собствения си живот — а това никога нямаше да се случи, ако Присила не бе поканила онази сплетница да прекара уикенда с тях. Едва по-късно жена му призна, че Вирджиния първоначално отклонила поканата, но размислила, когато чула, че Джесика Клифтън ще е сред гостите и че Клайв възнамерява да ѝ направи предложение през уикенда.
Боб се опита да пропъди онази противна жена от мислите си, тъй като искаше да се съсредоточи върху протоколите от последната среща на борда на "Барингтън". Беше съгласен с младия Себастиан… ох, трябваше да престане да мисли за него така — в края на краищата той вече се беше доказал като способен директор и мнозина от борда бяха убедени, че след време ще стане следващият председател. И ако можеше да се съди по новия му начин на живот, той явно се справяше добре при Кауфман. Въпреки че баща му беше намекнал, че личният му живот е пълна каша.
През последните няколко години Боб Бингам и Хари Клифтън бяха станали приятели, което беше изглеждало малко вероятно, като се имаше предвид колко малко общо имаха помежду си освен Джесика. Хари беше ренесансов човек, човек на словото, чиято неуморна битка в защита на Анатолий Бабаков бе грабнала общественото мнение. От друга страна, Боб беше човек на бизнеса, на отчетите и балансите и четеше по някоя книга само когато беше на почивка. Може би ги беше сближила просто страстта към крикета, ако не се брояха случаите, когато Глостършър играеше срещу Йоркшър.
Боб насочи вниманието си към доклада, който трябваше да бъде изнесен от Себастиан и в който се обясняваше защо според него компанията не бива да инвестира в нов луксозен лайнер точно сега.