— Майор Фишър — напевно произнесе икономът, преди да затвори вратата.
— Алекс, радвам се да ви видя отново — каза Вирджиния, докато му наливаше двоен джин с тоник. — Надявам се всичко при вас да върви добре.
— Нагоре-надолу като Тауър Бридж — каза Алекс, докато приемаше питието си. Много добре знаеше, че лейди Вирджиния го кани на гости само когато иска нещо. Не че можеше да се оплаква — не можеше да се каже, че е в цветущо положение, откакто бе изгубил мястото си в борда на "Барингтън".
Вирджиния мина направо по същество.
— Помните ли успешния ни малък удар с Боб Бингам преди две години?
— Бих ли могъл да забравя? — отвърна Алекс и побърза да добави: — Между другото, това е нещо, което винаги ми се иска да повторя.
— Не. Нямам предвид това. Искам обаче да се поровите тук-там. Искам да знам колко струва Бингам. Компанията му. Акциите, имотите, най-вече имотите, както и всички други източници на доходи, които може да има и предпочита данъчните да не знаят за тях. Поровете дълбоко и не спестявайте подробности, колкото и незначителни да изглеждат.
— И…
— Ще ви се плаща по пет паунда на час плюс разходите, както и бонус от двайсет и пет паунда, ако съм доволна от работата ви.
Алекс се усмихна. Досега Вирджиния нито веднъж не беше плащала обещания бонус. А представата ѝ за разходи включваше пътуване в трета класа и без преспиване. Но предвид сегашната ситуация той не беше в състояние да откаже пет паунда на час.
— За кога ще ви трябва докладът ми?
— След десет дни, Алекс. И тогава може би ще имам друга работа за вас, по-близка до дома.
Вирджиния бе планирала посещението на Присила Бингам в Лондон с военна точност. Нищо не бе оставено на случайността.
В понеделник двете бяха откарани до Епсъм, където се присъединиха към лорд Малмсбъри в личната му ложа при финалната линия. На Присила определено ѝ хареса да попадне в кралското крило, където няколко мъже ѝ направиха комплимент за костюма ѝ на Хартнел и шапчицата в стил Джаки Кенеди. От години не беше ставала обект на такова внимание.
Във вторник след лек обяд в "Симпсънс" двете се отбиха на коктейл в Банкетната зала в Уайтхол, след което отидоха на гала вечеря в "Савой" в подкрепа на Червения кръст, на която гостите бяха забавлявани от Мат Монро.
В сряда бе ред на "Куинс Клъб", където гледаха мач по поло между отбора на Уиндзор начело с младия принц на Уелс и гостуващи аржентинци, от които Присила не можеше да откъсне поглед. Вечерта имаха запазени места за новия мюзикъл "Коса", който накара не един или двама от зрителите да повдигнат вежди. В четвъртък (един бог знае как Вирджиния се бе уредила с покани) присъстваха на градинско парти в Бъкингамския дворец, на което Присила беше представена на принцеса Александра. После вечеря у херцог Бриджуотър и най-големия му син Бофи, който не можеше да откъсне поглед от Присила. Наложи се Вирджиния да го предупреди, че малко прекалява, въпреки че именно тя го окуражаваше.
В петък Присила бе така изтощена, че прекара сутринта в леглото и стана навреме за часа си при фризьорката, след което отидоха в Ковънт Гардън да гледат постановка на "Жизел".
В събота сутринта присъстваха на тържественото посрещане на знамето, като наблюдаваха церемонията от Скотиш Офис, гледащ към Конната гвардия. Вечеряха на спокойствие в апартамента на Вирджиния. "Никой в Лондон не би и помислил да излезе в събота вечер — обясни тя. — Улиците са пълни с чужденци и футболни хулигани". Но пък, от друга страна, Вирджиния от самото начало възнамеряваше да използва вечерта, за да посее първото семе на съмнението в ума на приятелката си.
— Каква седмица само — каза Присила, докато сядаха да вечерят. — Колко беше забавно. И само като си помисля, че утре трябва да се връщам в Мейбълторп.
— Не е нужно да се връщаш — каза Вирджиния.
— Но Робърт ме очаква.
— Нима? Кажи ми честно, ще забележи ли ако прекараш още няколко дни в Лондон?
Присила остави ножа и вилицата си и и явно се замисли върху предложението. В действителност Вирджиния не искаше тя да остава в Лондон и един ден повече, тъй като беше уморена и не беше планирала нищо за следващата седмица.
— Замисляла ли си се някога дали да не напуснеш Робърт? — попита тя, докато Мортън отново наливаше вино на Присила.
— Редовно. Но как бих могла да оцелея без него?
— Подозирам, че доста добре. В края на краищата имаш хубав дом в Болтън, да не говорим за…
— Но той не е мой.
— Би могъл да бъде — каза Вирджиния и се приготви за действие.