Двамата защитници погледнаха смаяно, тъй като изобщо не бяха подготвени за подобна импровизация. Макар че със сигурност това нямаше да окаже влияние върху крайния резултат, един адвокат никога не обича да го изненадват.
— В такъв случай ще върна въпроса отново към мистър Бингам — каза съдийката. — Но тъй като предложението се нуждае от внимателно разглеждане, ще дам време на мистър Бингам да си помисли. Съдът се разпуска до утре сутринта в десет.
Боб скочи на крака.
— Много мило от ваша страна, милейди, но аз вече…
Адвокатът на Боб го дръпна да си седне, защото нейна чест съдия Хейвърс вече беше излязла от залата.
За Боб това бе първата изненада за деня. Втората бе, когато видя Себастиан Клифтън да седи тихо в дъното на залата и да си води бележки. Още повече се изненада, когато Себ го попита дали е свободен да вечерят заедно.
— Възнамерявах довечера да се върна в Линкълншър, но след като се налага да се появявам отново в съда утре сутринта, с удоволствие ще приема поканата ти.
Двамата гледаха как Присила излиза от залата, облегната на ръката на Вирджиния. Тя тихо хлипаше.
— Иде ми да убия тази жена — рече Боб. — И да я излежа с чиста съвест.
— Не мисля, че ще е нужно — ката Себ. — Мисля, че намерих много по-добър начин да се справим с лейди Вирджиния.
В десет на следващата сутрин всички се бяха събрали отново. Нейна чест съдия Хейвърс влезе в залата, отново зае мястото си и погледна надолу към двете страни.
— Остава да се реши само един въпрос: кое от двете предложения приема мистър Бингам.
Боб се изправи.
— Бих искал да ви благодаря, милейди, за дадената възможност да помисля за решението си, защото реших да избера трите имота и трите милиона паунда. Желая също да благодаря на съпругата си за този изключително великодушен жест и да ѝ пожелая успех в управлението на компанията.
В залата настъпи пълен хаос. Като се изключи Боб Бингам, само двама души не изглеждаха изненадани — съдийката и Себастиан Клифтън.
16
— Къде ти беше умът да направиш такава глупост? — попита Вирджиния.
— Просто исках Робърт да разбере, че смятам споразумението за напълно честно.
— Е, и се получи зрелищен провал.
— Но и през ума ми не е минало, че ще изостави любимата си компания.
— А аз не съм убедена, че го е направил — каза Вирджиния. — Онези двамата са намислили нещо.
— Онези двамата ли?
— Да. Трябваше да се сетя, че Себастиан Клифтън има скрит мотив да е в съда. Този път успя да ме изненада, но втори път няма да му се получи.
— Но той е още дете!
— Дете, което бързо си спечели репутацията на факир в Сити. И не забравяй, че е син на Ема и Хари Клифтън, така че не бива да му се има доверие.
— Но каква полза има той от всичко това?
— Още не съм разбрала, но можеш да си сигурна. че цели нещо. Ние обаче можем да осуетим намеренията им, ако действаме бързо.
— Но какво мога да направя, след като вече съм бездомна и без пукнато пени?
— Стегни се, Присила. Притежаваш компания на стойност петнайсет милиона паунда, която само за миналата година е обявила печалба от над един милион.
— Но докога ще продължи да работи така, след като Робърт вече не я управлява?
— Не е нужно да се безпокоиш за това. Познавам най-подходящия човек, който да заеме мястото му. Той има значителен опит в работата с хора. Бил е директор в акционерно дружество и, което е по-важното, е на разположение.
Себастиан, Боб и Клайв Бингам се срещнаха в кабинета на Себ по-късно сутринта да обсъдят как да действат по-нататък.
— Първата част от плана ни мина достатъчно гладко — каза Себ. — Вирджиния обаче бързо ще се досети какво сме намислили. Затова трябва да действаме бързо, много бързо, ако искаме да опразним навреме дъската от фигури.
— В такъв случай още следобед тръгвам за Гримсби — каза Боб.
— Не може да стане толкова бързо, защото трябва да сте в Лондон най-късно до утре вечер. Искам всички в „Бингам", от ръководството до работниците, както и всички клиенти в страната, да си помислят, че единствената причина да посетите фабриката е да се сбогувате с персонала и да им пожелаете късмет с новото ръководство. Точно преди да си тръгнете Клайв ще излезе с изявлението за пресата, върху което работи.
Клайв отвори куфарчето си и извади два листа.
— Изявлението трябва да е кратко, недвусмислено и конкретно — каза той и подаде по един лист на баща си и на Себ. — Няма да го направя, докато не разбера, че татко пътува обратно към Лондон. Тогава ще изпратя копие до „Гримсби Ивнинг Телеграф". Със сигурност ще се появи на първа страница. След това ще го разпратя на всеки бизнес кореспондент на Флийт Стрийт.