Боб прочете бавно изявлението и остана впечатлен от постижението на сина си. Даваше си сметка обаче, че трябва да се направи много повече, ако искаха обществеността и особено лейди Вирджиния да повярва, че наистина мисли това, което казва.
— И след като се върна в Лондон какво ще правя?
— Отлитате за Ница, отивате право в къщата при Кап Фера и стоите в готовност — каза Себ.
— А след това? — попита Боб. — Никога не съм издържал повече от няколко дни в Южна Франция, преди да ми писне до подлудяване от скука и да хвана самолета обратно.
— Е, ще се наложи да се представиш много по-добре, ако искаш да убедиш света колко много се наслаждаваш на раннсгго си оттегляне и че нямаш абсолютно никакво намерение да се връщаш в Гримсби — каза Клайв.
— Имайте предвид, че на повечето хора ще им е трудно да го повярват — рече Себ.
— Оттегляне ли? — каза Боб, без да обръща внимание на коментара на Себ. — По-скоро бих умрял, отколкото да се оттегля. Колкото до забавленията, не съм устроен за бездействие, така че ще те попитам, Себ, как точно да си убивам дните?
— Може би ходене от време на време на голф, последвано от дълъг обяд в някой от луксозните ресторанти по Ривиерата и посещения на някои по-екзотични нощни клубове в Ница?
— И къде ще намеря пинта, Бейтмън“, треска и пържени картофи, сервирани във вестник?
— Съмнявам се че ще намерите много заведения за риба и картофки в Кап Фера — призна Себ.
— Освен това на Ривиерата няма голямо търсене на пюре от грах — добави Клайв.
Тримата избухнаха в смях.
— Съжалявам майка ти, Клайв — каза Боб. — Тепърва ще открие колко близка приятелка ѝ е всъщност лейди Вирджиния Фенуик.
— Е, майоре, поне този път ще бъдете начело на компания, която няма борд на директорите или някой друг, пред когото да ви се налага да отговаряте. Можете да започнете с бял лист хартия и да определите свои собствени правила.
— Възможно е. Но несъмнено сте забелязали, че акциите на компанията се сринаха вчера след изявлението на Бингам за пресата.
— Какво изявление? — изненада се Вирджиния.
Фишър взе броя на „Таймс“ от масичката и отвори на водещата статия в бизнес секцията. Вирджиния впери поглед в снимката, на която Боб се ръкуваше с някакви служители от фабриката след прощалната си реч, след което внимателно прочете изявлението му: „Разбира се. мъчно ми е да напусна компанията, основана от дядо ми през 1857 г., особено след като я ръководих през последните двайсет и три години. Но аз не се страхувам за бъдещето на "Бингам“, докато компанията е във вещите ръце на бившата ми съпруга Присила. Надявам се, че всички ще продължите да я подкрепяте, както винаги сте подкрепяли мен. Време ми е обаче да се оттегля в прекрасния си дом в Южна Франция и да се отдам на напълно заслужена почивка".
— Не вярвам на нито думичка — каза Вирджиния. — Така че колкото по-бързо потеглите за Гримсби, толкова по-добре, майоре. Ще ви потрябват всичките ви умения и опит като офицер, за да задържите тези хора на местата им.
Докато по-късно вечерта караше баща си до „Хийтроу“, Клайв не успя да изкопчи от него нито думичка.
— Какъв е проблемът, татко? — попита накрая той.
— Някои от служителите плачеха, когато си тръгвах. Хора, с които съм работил повече от двайсет години. Трябваше да напрегна цялата си воля да не запретна ръкави и да започна да товаря камионите.
— Разбирам как се чувстваш, татко, но взе правилното решение, повярвай.
— Надявам се — отвърна Боб, докато спираха пред терминала.
— И не забравяй, видиш ли фотограф, просто се усмихвай и се прави на спокоен. Не искаме пресата да си помисли, че си нещастен, защото лейди Вирджиния веднага ще се досети какво сме намислили.
— Обзалагам се, че вече се е досетила.
— Татко, можем да я бием, стига да не си изпуснеш нервите.
— Моля те, направи изгнанието ми колкото се може по-кратко — каза Боб, след като регистрира единствения си куфар и прегърна сина си.
— Ще ти се обаждам всеки ден и ще ти разказвам за всичко, което става тук — обеща Клайв.
— И дръж майка си под око. Ще изпита ужасен шок когато за първи път се изправи пред истинската Вирджиния.
Когато стъпи на перона на гарата в Гримсби, майорът вече знаеше какво точно трябва да се направи. Планът му бе неразбиваем. А стратегията му бе изпипана до най-малката подробност.