— Какво си намислила? — попита Джайлс.
— Вечеря, само роднините и неколцина близки приятели.
— И къде ще се проведе?
— В Камарата на общините. Можем да резервираме някой от закритите салони.
— Това е последното място, на което искам да ми се напомня, че съм на петдесет.
— Джайлс, опитай се да си спомниш, че за повечето от нас, които не ходят всеки ден в Уестминстърския дворец, мястото с доста специално.
Джайлс разбираше кога е претърпял поражение и на следващия ден поканите бяха разпратени. Когато след три седмици огледа масата, му стана ясно, че Гуинет е била права, защото всички явно се забавляваха.
Ема, която седеше от дясната му страна, и cecтpa им Грейс отляво бъбреха със съседите си. Джайлс използва времето да помисли зa речта си, като от време на време си записваше по нещо на гърба на менюто.
— Знам, че не бива да говорим за работа на подобни събития — каза Ема на Рос Бюканан, — но нали знаете колко високо ценя съвета ви.
— А един старец — отвърна Рос — винаги е поласкан, когато млада жена потърси съвета му.
— Догодина ще стана на петдесет — напомни му Ема, — а вие сте един стар ласкател.
— Който догодина ще стане на седемдесет — отвърна Рос. — Може би дотогава ще гледам тревата откъм корените, така че с какво мога да ви помогна, докато съм на шейсет и девет?
— Имам неприятности с Дезмънд Мелър.
— Така и не разбрах защо изобщо го допуснахте в борда.
— Форсмажорни обстоятелства — прошепна Ема. — Но сега той се натиска за мястото на заместник-председател.
— За нищо на света не го допускайте. Той гледа на поста само като на стъпало към онова, което наистина желае.
— Още една причина да се държа, докато не сметна, че Себастиан е готов да заеме мястото ми.
— Себ смята, че е готов да ви замести още сега — каза Рос. — Но ако Мелър стане ваш заместник, през остатъка от живота си непрекъснато ще се оглеждате през рамо. Златно правило за всеки председател е винаги да назначава заместник, който или не се цели в мястото му, или е бил несъмнено прекалено рекламиран, или е твърде стар, за да поеме поста на председател.
— Умно — отбеляза Ема. — Но едва ли мога да направя много, ако той успее да убеди мнозинството от борда да го подкрепи. Има и нещо по-лошо. Себ смята, че Мелър може би поддържа връзки с първата жена на Джайлс.
— С лейди Вирджиния Фенуик? — Рос буквално процеди думите.
— И вероятно с майор Алекс Фишър.
— В такъв случай се оглеждайте и през двете си рамена.
— Кажи ми, почитаема лельо, стана ли вече ректор на университета? — попита Себ.
— Много добре знаеш, че ректор ни е херцогът на Единбург — отвърна Грейс.
— Тогава може би заместник-ректор?
— Не всички са така амбициозни като теб, Себ. За някои от нас вършенето на работа, която си заслужава, колкото и скромна да е, е само по себе си награда.
— В такъв случай замисляла ли си се дали да не станеш директор на колежа? В края на краищата всичките ти колеги ти се възхищават.
— Много мило от твоя страна, Себастиан. Ще ти кажа откровено, че когато дама[9] Елизабет се оттегли неотдавна, един-двама души ми направиха подобно предложение. Аз обаче ясно дадох да се разбере, че не съм родена за администратор, а за преподавател, и съм щастлива от жребия, който ми се е паднал.
— Не мога да възразя — каза Себ.
— Кажи ми, Себ, след като си сам тази вечер, да приемам ли, че все още нямаш сериозна приятелка?
— Не. И не съм имал, откакто направих глупостта да изгубя Саманта.
— Съгласна съм, че не беше най-славният ти час Още първия път, когато я видях, разбрах, че тя е изключителна млада жена, а точно по тази тема мога да говоря с известен авторитет.
— Права си. Никога не съм срещал друга, която може дори малко да се доближи до нея.
— Съжалявам, Себ, беше нетактично да повдигам темата, но съм сигурна, че след време ще си намериш някого.
— Иска ми се да е така.
— Поддържаш ли контакт със Саманта? Има ли поне съвсем малък шанс…?
— Абсолютно никакъв. Писах ѝ на няколко пъти през годините, но не ми отговаря.
— Мислил ли си дали да не отидеш до Америка и да ѝ признаеш, че си сгрешил?
— Всеки ден.
— Как върви кампанията ви за освобождаването на Анатолий Бабаков? — попита Присила.
— Боя се, че "върви“ е неточната дума — каза Хари, който седеше срещу Джайлс. — Все пак с руснаците човек никога не може да е сигурен. Един ден си мислиш, че всеки момент щe го пуснат, а на следващия си убеден, че са го заключили някъде и са изхвърлили ключа.