— Възможно ли е да се случи нещо, което да промени това?
— Промяна на ръководството в Кремъл би могла да помогне. Ако начело застане някой, който иска светът да научи какъв е бил Сталин в действителност. Но докато Брежнев е на власт, шансовете за това не са големи.
— Но той несъмнено знае, че ние знаем какво знае той.
— Знае, но просто не е склонен да го признае на целия свят.
— Бабаков има ли семейство?
— Жена му избяга от Русия малко преди да го арестуват. Сега живее в Питсбърг. Поддържам връзка с нея и се надявам да я посетя при следващото ми ходене до Щатите.
— Дано да успеете — каза Присила. — Не помисляйте нито за момент, че ние, външните хора, сме забравили за кампанията ви. Тъкмо обратното, примерът ви ни вдъхновява.
— Благодаря — каза Хари. — Вие с Боб ми оказахте голяма подкрепа през годините.
— Робърт е огромен почитател на жена ви, както несъмнено знаете. На мен просто ми отне малко повече време да разбера защо.
— Какво прави Боб, след като компанията отново процъфтява?
— Наумил си е да строи нова фабрика. Смята, че почти цялото му оборудване е от каменната ера.
— Това няма да му излезе евтино.
— Да, но едва ли има много избор, след като по всичко изглежда, че ще влезем в Общия пазар.
— Видях го да вечеря в Бристол със Себ и Рос Бюканан.
— Да, кроят нещо, но не успях да науча почти нищо. Ако бях детектив сержант Уоруик…
— Детектив инспектор Уоруик — с усмивка я поправи Хари.
— Да, разбира се. Помня, че беше повишен в последната ви книга. Несъмнено инспектор Уоруик щеше да открие какво замислят.
— Аз също мога да добавя едно-друго — прошепна Хари.
— Тогава да обменим знания.
— Да не забравяме, че Себ така и не прости на Ейдриън Слоун, че се е назначил за председател в деня на погребението на Седрик Хардкасъл.
— В Хъдърсфийлд — каза Присила.
— Да, но какво общо има това?
— Защото знам, че Боб взема ферибота през Хъмбър през последните два месеца.
— Да не би да посещава друга жена, която по случайност притежава петдесет и един процента от „Фартингс"?
— Възможно е. Защото Арнолд Хардкасъл неотдавна остана при нас с преспиване и като се изключи времето за хранене, двамата с Боб така и не излязоха от кабинета.
— Значи няма да е зле Ейдриън Слоун да си отваря очите на четири, защото ако Боб, Себ и Арнолд работят в екип, Господ да му е на помощ — каза Хари и хвърли поглед през масата към съпруга на Присила.
— Напоследък „Рибен пастет Бингам" не се появява в заглавията на вестниците — каза Гуинет.
— И в това няма нищо лошо — отвърна Боб. — Сега можем да се заемем с храненето на страната, вместо да даваме на журналистите материал за клюки.
Гуинет се разсмя.
_ Трябва да ви призная нещо. В къщата ни никога не е влизала нито една кутия от рибния ви пастет.
— А аз трябва да ви призная, че никога не съм гласувал за лейбъристите, макар че сигурно щях да го направя, ако живеех в Бристол.
Гуинет се усмихна.
— Каква според вас е вероятността Джайлс да си запази мястото? — попита Боб.
— Най-вероятният резултат ще е задържане на косъм — каза Гуинет. — Бристолското пристанище винаги е било спорно място за кандидатура, но социологическите проучвания показват, че този път силите са на практика изравнени. Така че много ще зависи от кандидата, издигнат от местните консерватори.
— Но Джайлс е популярен министър и се ползва с възхищението и на двете страни в Парламента. Това не се ли брои?
— Това ще му осигури около хиляда гласа според Гриф Хаскинс. Но избирателният му агент непрекъснато ми повтаря, че ако в национален мащаб настроенията са против теб, няма какво да направиш.
— Предполагам, че доста често идвате в Камарата на общините — каза Джийн Бюканан.
— Всъщност не чак толкова често — отвърна Гриф. — Застъпниците обикновено оставаме на фронта и се грижим избирателите все още да обичат представителя си.
В този момент вратата на салона се отвори и всички разговори спряха.
— Не, не, моля ви, не ставайте. Не исках да ви прекъсвам — каза той със силен йоркшърски акцент, който не се беше повлиял от няколкото години преподаване в Оксфорд.
— Много мило от ваша страна, че дойдохте, господин премиер — каза Джайлс, скачайки на крака.
— За мен с удоволствие — отвърна Харолд Уилсън. — Намерих повод да се намъкна за няколко минути от вечеря с председателя на Националния профсъюз на миньорите. Между другото, Джайлс — добави той, като се огледа, — няма да се изненадам, ако в този салон торите имат числено превъзходство. Но нямай грижи, Гриф ще се оправи с тях. — Премиерът се наведе през масата и стисна ръката на избирателния агент на Джайлс. — А кои са тези две възхитителни дами?