— Сестрите ми Ема и Грейс — каза Джайлс.
— Покланям се и пред двете ви — каза премиерът. — Първата жена начело на акционерно дружество и виден английски учен. — Грейс се изчерви. — И ако не греша — добави той, като посочи с пръст през масата, — това е Боб Бингам, кралят на рибения пастет. Майка ми винаги слагаше от него на масата за тържествения чай, както го наричаше.
— А на Даунинг Стрийт? — поинтересува се Боб.
— На Даунинг Стрийт нямаме тържествен чай — отвърна премиерът, докато бавно обикаляше масата, за да се ръкува с гостите и да подписва менюта.
Джайлс беше трогнат, че премиерът остана толкова дълго и си тръгна едва когато личният му секретар му напомни, че е почетен гост на вечерята на миньорите, на която предстои да изнесе реч. На излизане той дръпна Хари настрани и прошепна:
— Благодаря за помощта ви в Москва, мистър Клифтън. Не си мислете, че сме забравили. И не се отказвайте от борбата за Бабаков, защото ние не сме.
— Благодаря, сър — отвърна Хари.
Всички станаха отново, докато премиерът напускаше салона.
След като седнаха пак, Джийн Бюканан отново се обърна към Гриф.
— Сигурно е много забавно да си стар приятел с премиера.
— Виждал съм го само веднъж преди — призна Гриф. — Но той помни като слон.
В същия момент Хари стана, почука с лъжица по чашата си за вино и зачака да настъпи тишина.
— Скъпи гости, каня ви да пием за моя най-стар и най-скъп приятел. За човека, който ме запозна със сестра си и който е кръстник на сина ни Себастиан. Моля да станем и да почетем сър Джайлс Барингтън, министър по европейските въпроси от правителството на нейно величество и човек, който още вярва, че е трябвало да стане капитан на националния отбор по крикет.
Изчака смехът да утихне и добави:
— И ние всички се надяваме, че Джайлс ще запази мястото си на следващите избори и може би дори ще осъществи амбицията на живота си и ще стане външен министър.
В салона отекнаха аплодисменти и възгласи: "Браво, браво!" Джайлс стана да отговори.
— Благодаря, Хари. Чудесно е, че съм не само със семейството си, но и с най-близките си и скъпи приятели, които са се събрали с единствената цел да ми напомнят колко съм остарял. Благословен съм с фантастично семейство и истински приятели, а нито един здравомислещ човек не би могъл да си мечтае за нещо повече. Много от вас обаче бяха така добри да ме питат какво искам за рождения си ден — Джайлс огледа бавно масата. — Да бъда премиер, външен министър и финансов министър едновременно. — Думите му бяха посрещнати със спонтанен смях и аплодисменти. — Но точно в този момент бих се задоволил да запазя мястото си на представител на Бристолското пристанище на следващите избори.
Отново аплодисменти, но този път без смях.
— Не, онова, което искам наистина за всички вас тази вечер, е да сте щастливи и проспериращи… — Джайлс направи пауза — при едно бъдещо лейбъристко правителство.
Подигравките заглушиха одобрителните викове с което доказаха подозренията на премиера, че торите имат числено превъзходство и на рождения ден на Джайлс.
— Така че ми позволете накрая да кажа, че ако не спечеля, ще се цупя. — Смехът се завърна. — Навремето един мъдър човек ми каза, че тайната на добрата реч е в уцелването на времето…
Джайлс се усмихна и седна, а всички станаха и го приветстваха с овации.
— Къде заминаваш този път? — попита Ема, докато сервитьорите поднасяха на гостите кафе и шоколадчета "Афтър Ейт".
— За Източен Берлин, на среща на външните министри — отвърна брат ѝ.
— Мислиш ли, че някога ще съборят онази варварска стена? — попита Грейс.
— Не и докато онази кукла на конци Валтер Улбрихт е на власт и просто изпълнява заповедите на господарите си в Кремъл.
— А у нас? Кога според теб ще са следващите общи избори? — попита Ема.
— Харолд иска да се проведат през май, тъй като е уверен, че тогава ще можем да спечелим.
— Сигурна съм, че ще успееш в Бристол, освен ако не се случи нещо непредвидено — каза Ема. — Но въпреки това си мисля, че торите ще излязат начело, макар и с малко мнозинство.
— Ще останеш ли лоялна на лейбъристите? — попита Джайлс по-малката си сестра.
— Разбира се — потвърди Грейс.
— А ти, Ема?
— Няма начин.
— Е, някои неща никога не се променят — засмя се Джайлс.