18
Когато будилникът иззвъня, Гуинет изстена и изобщо не си направи труда да погледне колко е часът. Беше станала майстор в заспиването минути след като Джайлс излезе от спалнята. Той винаги се къпеше преди лягане и приготвяше дрехите си в гардеробната, за да не се налага да пали лампата и да я разсънва.
Джайлс надзърна през прозореца към Смит Скуеър. Колата му вече беше паркирана пред главния вход. Не му се искаше да мисли в колко часа е трябвало да стане шофьорът му, за да е сигурен, че няма да закъснее.
След като се избръсна и облече, Джайлс слезе в кухнята, направи си кафе и излапа купа корнфлейкс и един плод. След пет минути взе куфара и тръгна към вратата. Гуинет му задаваше само един въпрос, когато заминаваше някъде — за колко дни? Два, беше ѝ казал този път и тя бе приготвила багажа му. Дори не му се налагаше да го проверява, преди да го разопакова в Берлин, защото знаеше, че всичко необходимо ще е на мястото си.
Първата му жена беше курва… а втората му се оказа девица. Джайлс се мъчеше да не признае дори пред себе си, че някаква тънка комбинация между двете би му харесала. Вирджиния в спалнята и Гуинет навсякъде другаде. Често се питаше дали и другите мъже имат подобни фантазии. Със сигурност не и Хари, който беше още по-влюбен в Ема, отколкото в деня на сватбата им. Джайлс им завиждаше, макар че и това не би признал за нищо на света, дори на най-близкия си приятел.
— Добро утро, Алф — каза Джайлс, докато сядаше на задната седалка.
— Добро утро, господин министър — жизнерадостно отвърна шофьорът.
Алф караше Джайлс откакто той бе станал министър и често бе по-добър източник на информация за случващото се в реалния свят, отколкото повечето му колеги в кабинета.
— Накъде пътуваме днес, сър?
— Източен Берлин.
— Предпочитам вие, отколкото аз.
— Разбирам как се чувстваш. Е, какво ново?
— Изборите ще са през юни, най-вероятно на осемнайсети.
— Но вестниците продължават да предсказват, че ще са през май. Откъде се сдоби с тази информация?
— От Кларънс. Шофьора на премиера.
— Значи трябва веднага да кажа на Гриф. Нещо друго?
— Външният министър днес сутринта ще обяви, че ще се оттегли от кабинета след изборите, независимо от резултата.
Джайлс не отговори, а се замисли върху небрежно пуснатата бомба на Алф. Ако успееше да задържи мястото си от Бристолското пристанище и ако лейбъристите спечелеха общите избори, щеше да има шанс да му предложат външното министерство. Единственият проблем бяха двете "ако". Усмихна се иронично.
— Не е зле, Алф, никак не е зле — каза той и започна да преглежда документите, които бе взел за срещата.
Винаги предпочиташе да се среща с колегите си от Европа, да разменя мнения по коридори, асансьори и барове, където се правеше реалната политика, вместо да седи на безкрайните официални събирания, за които служителите пишеха протоколите много преди началото на самата среща.
Алф мина през необозначен портал, насочи се към трета писта на "Хийтроу" и спря пред стълбата на самолета. Ако Джайлс не запазеше мястото си в кабинета след изборите, всичко това щеше да му липсва. Никак не му допадаше идеята да се връща към опашките за багаж, обработка на билети, проверка на паспорти, дълго вървене до портала и безкрайното чакане, преди най-сетне да ти кажат, че можеш да се качиш.
Алф отвори задната врата и Джайлс се качи по стълбата на чакащия самолет. "Не свиквай с това, беше го предупредил веднъж Харолд Уилсън. Може да си го позволи единствено кралицата".
Джайлс беше последният качил се на борда и докато вратата се затваряше, той седна на първия ред до постоянния си секретар.
— Добро утро, господин министър — каза секретарят. Не си падаше по празните приказки и продължи направо: — Макар че конференцията не изглежда никак обещаваща, може би има някои възможности, от които да се възползваме.
— Например?
— Премиерът иска да научи дали предстои Улбрихт да бъде сменен като генерален секретар. Ако това стане, ще пускат димни сигнали и ще трябва да разберем кой е избран за негов заместник.
— Ще има ли изобщо някакво значение? — попита Джайлс. — Който и да заеме мястото му, пак ще звъни в Москва за сметка на руснаците, преди да вземе каквото и да било решение.
— Външният министър пък — продължи секретарят, подминавайки забележката му, — иска да откриете дали моментът не е подходящ страната ни отново да кандидатства за ЕИО.
— Да не би Дьо Гол да е умрял, докато съм се бил зазяпал?
— Не, но влиянието му отслабна значително след оттеглянето му миналата година и Помпиду може да сметне, че е дошло време да покаже мускули.