Прел остатъка от полета двамата преглеждаха официалния дневен ред и какво се надява да изкопчи правителството от конференцията — побутване тук, смигване там, само и само да се стигне до разбирателство.
Самолетът кацна на летище "Тегел". Британският посланик ги чакаше пред стълбата. Съпровождан от полицейски ескорт, ролс-ройсът мина през Западен Берлин, но внезапно спря. Когато стигна Чекпойнт Чарли, както западните съюзници бяха кръстили най-известния пропускателен пункт в стената.
Джайлс погледна грозната, покрита с графити преграда с бодлива тел отгоре Берлинската стена беше издигната през 1961 г., буквално за една нощ, за да спре хората, които бягаха на запад, и Източен Берлин се бе превърнал в един огромен затвор, което не бе особено добра реклама за комунизма. Ако режимът наистина беше утопията, за каквато го представяха комунистите, западните германци щяха да строят стени, за да попречат на нещастните си граждани да избягат на изток.
— Ако имах кирка… — промърмори Джайлc.
— Щях да ви спра — отвърна посланикът. — Разбира се, освен ако не искате да предизвикате дипломатически скандал.
— Ще е нужно нещо повече от дипломатически скандал, за да накарате зет ми да престане да се бори за онова, в което вярва — каза Джайлс.
След проверката на паспортите напуснаха западния сектор, но шофьорът измина само още двеста метра, преди да спре в ничия земя. Джайлс погледна нагоре към кулите и въоръжените стражи, които се взираха мрачно в британските си гости.
Останаха между двете граници, докато не провериха ролс-ройса от предната броня до багажника, сякаш бешe някакъв танк „Шърман". Накрая им позволиха да влязат в Източен Берлин, но без помощта на полицейски ескорт им отне цял час да стигнат до хотела в другия край на града.
След като се регистрираха и получиха ключовете си, златното правило беше министърът да смени стаята си с тази на секретаря, за да не бъде притесняван от проститутки или да внимава за всяка своя дума. защото неговата стая със сигурност се подслушваше. От Щази обаче знаеха за този номер и вече просто подслушваха и двете стаи.
— Ако искате да проведете разговор насаме, най-сигурното място е в банята, на течаща вода — каза посланикът.
Джайлс разопакова багажа си, взе душ и слезе долу за късен обяд с датски и шведски колеги. Макар да му бяха стари приятели, това не им попречи да крънкат информация един от друг.
— Кажете, Джайлс, лейбъристите ще спечелят ли изборите? — попита шведският външен министър Стелен Кристерсон.
— Официално не можем да изгубим. Неофициално се очертава много оспорвана борба.
— А ако спечелите, мистър Уилсън ще ви направи ли външен министър?
— Неофициално, би трябвало да имам шанса.
— А официално? — попита датският министър Ян Хилберт.
— Ще служа в правителството на нейно величество на всеки пост, който премиерът сметне за подходящ за мен.
— Аз пък ще спечеля следващото рали „Монте Карло“ — каза Хилберт.
— А аз ще се върна в стаята си да прегледам документите — каза Джайлс, който много добре знаеше, че само новаците се задържат да пият, а на следващия ден се прозяват. Трябва да си съвсем буден, ако искаш да доловиш някое непредпазливо подмятане, което често оправдава часове преговори.
На следващата сутрин конференцията започна с реч на източногерманския генерален секретар Валтер Улбрихт, който поздрави делегатите. Ясно беше, че съдържанието на речта е написано в Москва, а думите се изричат от съветската кукла в Източен Берлин.
Джайлс се облегна назад, затвори очи и се престори, че слуша превода на реч, която вече бе чувал няколко пъти. Но умът му скоро започна да блуждае.
— Нещо с превода ми ли не е наред, сър Джайлс? — попита разтревожен глас.
Джайлс отвори очи. От Външно министерство ги бяха предупредили недвусмислено, че всички министри трябва да внимават с преводачите си. Повечето от тях работеха за Щази и всяка непредпазлива дума или грешка в поведението несъмнено се докладваше на господарите им в източногерманското Политбюро.
Джайлс се изненада не толкова от загрижения тон на младата жена, а от факта, че беше готов да се закълне, че е доловил лек западноанглийски акцент.
— Преводът ви е чудесен — каза той, като се вгледа в нея по-внимателно. — Просто съм чувал тази реч вече няколко пъти, с леки вариации.
Тя беше със сива безформена рокля, която се спускаше почти до глезените и вероятно можеше да се купи във всеки универсален магазин. Но притежаваше нещо, което човек не би могъл да си купи и в "Хародс" — разкошна кестенява коса, сплетена на плитка и стегната в строг кок, за да скрие всякакъв намек за женственост. Сякаш не искаше никой да я забележи, но големите ѝ кафяви очи и пленителната ѝ усмивка биха накарали всеки мъж, включително и Джайлс, да я погледне отново. Тя бе като едно от онези грозни патета във филм, за които знаеш, че в последната сцена ще се превърнат в лебеди.